Печелили са пет пъти световната купа, но никога у дома и винаги са празнували. Сега бразилците са домакини и недоволстват.

Остават четири дни до старта и им е все по-трудно да се мръщят.

Зелено-жълти знамена вече са окачени на магазини, барове и ресторанти, а по улиците с всеки изминал ден се допълва украсата, макар и по-скромна отколкото на предишни Мондиали. Сергиите на амбулантните търговци преливат от артикули с цветовете на националния отбор.

Макар да е налице недоволство от цената на първенството – социални и политически движения се възползват от това че страната е на показ, за да упражнят натиск върху властите, като например стачкуващите служители в метрото на Сан Паулу, които парализираха града – мнозинството иска "малко мир, за да подкрепи Селесао".

Фенката на клуаб Флуминенсе "Маминка трикольор" кръстосва улица Алзира Брандао, по традиция най-украсената в Рио. Облечена е в зелено и жълто от главата до петите, тя се разхожда под мишница любимия си петел Пакито Фред - покрит с бразилското знаме с като с плащ. Дори му е боядисала ноктите с жълто и зелено.

С нетърпение очаквам да започне световната купа. Тя ще ми е седмата. Искам веселие, а не проблеми и безредие. Това е липса на уважение към родината, която обичам, заявява вдовицата – пенсионирана медицинска сестра.

Бразилецът прави всичко в последната минута. Когато започне, ще извадят знамената и ще покажат ентусиазъм, смята Алба Залуар, антрополог в университета в Рио. Страстта към футбола е дълбока, това е част от нашата социална идентичност. Увлечението ще нараства, уверява тя.

Според нея активистите противници на Мондиала са преди всичко интелектуалци и хора от заможните класи.

Бившият защитник Кафу, световен шампион от 2002 г., също е убеден, че всичко ще се промени след първата свирка в четвъртък.

Това е период, когато хората смятат, че няма да могат да се чуват... Затова няма голяма радост в началото на първенството. Но след това страната напълно ще се промени, заявява той.

Рикардо Ферейра е на същото мнение: след старта всички ще забравят демонстрациите и изборите (през октомври). Той организира от 1978 г. украсяването на улица Алзира Брандао и тази година там е монтиран гигантски екран последен писък от 28 кв.метра.

Очакваме повече 30 000 фенове да гледат безплатно мачовете. Вече 45 чужди медии са акредитирани да дойдат тук, казва гордо той.

В Сан Паулу Адемир Перейра Амарау, 53-годишен търговец, който продава бразилски знамена по улиците, твърди, че продажбите едва сега започват да нарастват.

Обикновено улиците са украсени два месеца преди Купата. Тази година хората не пускат знамена от прозорците си, защото се страхуват демонстрантите да не счупят стъклата там, където видят знамена, казва той.

Близо до стадион Маракана в Рио млади художници на графити са изрисували Неймар по стените на улиците.

Това е традиция, но в началото получавахме заплахи по интернет, че украсата ни ще бъде свалена, изтъква 21-годишният студент Бернард Дантас, организатор на художниците на графити.

За писателя, историка и футболен експерт Жоел Руфино от федералния университет на Рио липсата на ентусиазъм се дължи на факта, че феновете малко познават играчите на Селесао, които сякаш са чуждестранен легион.

Като се изключат Неймар и Хулио Сесар (вратаря) и двама други селекционираните играчи са неизвестни на публиката, тъй като играят в чужбина. А феновете искат да познават и следят играта на футболистите, анализира той.

Друг фактор за липсата на ентусиазъм е, че запалянковците смятат, че ФИФА, бразилската футболна федерация и правителството се държат нагло. Те представят световната купа по определен начин и населението си дава сметка, че е нещо друго и че спектакълът е прекалено скъп.

Но и той разчита настроението да се промени в последната минута: когато реферът даде сигнала за началото много от онези, които досега само критикуваха, ще подкрепят бразилския отбор. Аз подкрепям отбора на Уругвай ... докато първенството започне, казва шеговито той./БГНЕС