За всяко значимо събитие в човешката история е характерно да създава собствен епос, собствена митология. Героите, чиито имена ще се помнят дълги години, след като всичко е станало прах и пушилка, са явление, без което не можем. Те не са просто обект на възхищение и повод за гордост. Техният образ има качеството да подтиква към търсене и попълване на още и още герои, по-близки до своето време. Съвсем скоро и ние ще започнем да се оглеждаме за такива по терените във Франция, които ще бъдат арената на Евро 2016. Затова продължаваме с нашата поредица, чрез която ще надникнем в богатата съкровищница на европейските финали по футбол.

ЕВРО 1976: Дузпата на Паненка

Едва ли има друго такова изпълнение на наказателен удар, което да се помни толкова ясно и което да се превърне в запазена марка. „Не мисля, че Сеп Майер прие нещата много добре. Той беше и предполагам все още е някак засрамен. Подозирам, че не харесва да чува моето име много често“, казва коварният престъпник, който донесе на Чехословакия шампионската титла от Евро 1976. Бележитият Антонин Паненка дори и на 67 години е същият образ, какъвто беше и като футболист. Макар и да не бе от най-резултатните плеймейкъри, легендата на Бохемианс Прага винаги беше в състояние да измисли някоя дяволия на терена.

В полуфинала срещу Холандия той остава в сянката на 34-годишния вратар Иво Виктор, който прави серия изумителни спасявания. Сякаш обаче Паненка е пазел най-доброто за финала срещу Западна Германия. Там отново Виктор е не просто на висота, но в крайна сметка всички говорят само за „поезията“ (както я наричат френските журналисти) на Паненка. Оказва се обаче, че както всичко друго при него, тя е възникнала… заради облог. „След всяка тренировка оставах с нашия вратар и биех дузпи – играехме за шоколад или за чаша бира. Тъй като той беше много добър, това се превърна в скъпо занимание за мен. Така доста често преди да заспя обмислях начини как да го победя и да си върна загубите. Ето как стигнах до идеята да забавя удара си и просто да копна топката. Започнах лека-полека да го тествам и да го ползвам в тренировките. В резултат започнах да пълнея, защото печелех всеки път“, споделя Паненка.

Евро 1988: Прословутото воле в сърцето на СССР

И до ден днешен повечето от нас съжаляват, че кариерата на Марко ван Бастен приключи само на 28-годишна възраст. Поредицата от контузии не позволи на нападателя да напише историята, която заслужаваше, ала „Лебеда от Утрехт“ ни подари от своята магия в най-чиста форма по време на Евро 1988.

Пътят му по терените във ФРГ обаче не започва гладко. Селекционерът Ринус Михелс го оставя на пейката за откриващия мач срещу СССР и залага на Йон Босман. „Лалетата“ губят срещата с 0:1 и се оказват в тежка ситуация още на самия старт. Тогава обаче треньорът рискува с Ван Бастен във втория двубой от груповата фаза, в който те срещат Англия. „Имах трудна година с много проблемни контузии. От този момент обаче всичко се промени и нещата се развиваха позитивно. Вкарах трите гола в един вълнуващ мач срещу Англия. Оттам нататък всичко беше много по-лесно“, разказва самият Ван Бастен.

Холандия печели срещу Ирландия в последната си среща от груповата фаза и така среща Западна Германия в полуфиналите. Преди сблъсъка всички пишат за предстоящия дуел между Ван Бастен и централния защитник Юрген Колер, а срещата се оказва точно толкова нервен и взривоопасен, колкото всички очакват. Лотар Матеус открива от дузпа в 55-ата минута, а двадесет по-късно отборът на Ринус Михелс също трябва да изпълнява от бялата точка. Тъкмо Колер поваля Ван Бастен в пеналта, а Куман не трепва при изпълнението. Две минути преди края на редовното време нападателят още веднъж надвива пазача си и падайки успява да прокара топката под плонжа на Айке Имел.

„Преди финала вече бяхме влезли в серия. Настроението беше добро и всеки беше открил своята увереност. Само в началото на мача бяхме малко уплашени да не загубим, но накрая бяхме уверени“, разказва Ван Бастен. „Лалетата“ дишат по-спокойно след гола на Рууд Гулит през първото полувреме, а в 54-ата минута идва и звездния миг на Ван Бастен. „Беше след почивката и вече бях малко изморен. Арнолд Мюрен ми даде подаването, а докато топката летеше обмислях дали да я спирам и да се пробвам срещу всички тези защитници или просто да изиграя ситуацията по-лесно, като поема риск и стрелям. Трябва ти доста късмет за изстрел като този. Просто опитваш, но ти е нужен късмет, а в онзи миг той ми беше даден. Толкова съм благодарен, че се случи на мен и на Холандия. Тогава си помислихме: „Вече е 2:0, можем да спечелим този мач“. Аз обаче не разбрах веднага какво бях направил. Можете да видите това по реакцията ми след гола. Аз се чудех какво се случи“, добавя Ван Бастен.

Попадението е 5-ото на сметката за тарана, който приключва турнира като негов голмайстор.