За всяко значимо събитие в човешката история е характерно да създава собствен епос, собствена митология. Героите, чиито имена ще се помнят дълги години, след като всичко е станало прах и пушилка, са явление, без което не можем. Те не са просто обект на възхищение и повод за гордост. Техният образ има качеството да подтиква към търсене и попълване на още и още герои, по-близки до своето време. Съвсем скоро и ние ще започнем да се оглеждаме за такива по терените във Франция, които ще бъдат арената на Евро 2016. Преди това обаче ви предлагаме една поредица, чрез която ще надникнем в богатата съкровищница на европейските финали по футбол.

ЕВРО 1960: Оста Лев Яшин – Виктор Понеделник

Макар идеята за провеждане на европейско първенство да се ражда през 20-те години на миналия век, Старият континент трябва да почака чак до 1960година за първия подобен форум. Заключителният етап – полуфиналите, мачът за 3-4-о място и финалът – се играе във Франция. Безспорната суперзвезда на турнира е вратарят на СССР Лев Яшин. Легендата на руския футбол за първи път проблясва на 12-годишна възраст, когато скаутите на Динамо Москва го забелязват в мач… на завода, в който работи по време на Втората световна война. Преди Евро 1960 Черния паяк, както е прозвището му, играе огромна роля за спечеленото олимпийско злато четири години по-рано.

Неговото стряскащо присъствие на вратата помага на СССР да вземе категорично полуфинала срещу Чехословакия с 3:0, а финалът срещу Югославия е спечелен след пълен обрат от 0:1 до 2:1. Именно Яшин е човекът, който революционизира ролята на вратаря във футбола и до ден днешен е считан за най-великия на този пост. Неговата непримиримост е пословична – дебютът му за Динамо Москва през 1950 година е катастрофален, тъй като младият тогава вратар допуска да бъде прехвърлен от своя колега на другата врата. Клубът го замразява след тази грешка, но Яшин е несломим в желанието си да се докаже. Той играе за отбора по хокей на лед и през 1953 година печели Купата на СССР, като е избран за третия най-добър на своя пост. Вече на футболния терен Яшин се превръща във феномен: той е първият страж, който командва защитниците пред себе си, въвежда излизанията при центрирания и в ситуации, когато противников играч се откъсва сам, а също и боксирането на топката, когато улавянето й е прекалено трудно.

Последните години от живота на този бележит вратар са изключително тъжни – през 1986 година заради тромбофлебит (възпаление стените на вената с образуване на тромб) единият му крак е ампутиран. По-късно лекарите му откриват и рак на стомаха, а през 1990 той загива по време на животоспасяваща операция.

Яшин може и да е големият лидер на СССР през 1960-а наред с Валентин Иванов, ала успехът би бил невъзможен без нападателя, вкарал победния гол в продълженията на финала. Виктор Понеделник проблясва ярко именно на първия си голям форум, като наказва югославяните с глава в 113-ата минута. Кариерата му в националния тим е не е много дълга, но изключително плодотворна – 29 мача и 21 гола.

„Винаги се радвам, когато се връщам към онзи финал. Победата над Югославия направи СССР първата нация, печелила европейско първенство. Вярно е, че съм вкарал много голове за клубовете си и националния отбор, но има мачове и попадения, които са наистина специални, които са върхът в спортната кариера. Този гол беше звездният миг на моя живот“, признава сега 78-годишният ветеран. Понеделник спира с футбола през 1966 година заради наднормено тегло и операция от апендицит.