Тези дни българският футбол ме остави без думи след всичките думи излезли из под ръката, клавиатурата или устите на футболните представители.

Началото бе още в понеделник със заглавие: „Черноморец осчетоводявал фактури за дамски превръзки. 10 000 лева похарчени за интимните артикули и парфюми”. Едно поне е сигурно, ако фактите са верни – в Бургас е миришело добре.

Следващият водещ материал бе: „Футболист окраде книга на Божидар Димитров. Играчът на третодивизионния Левски поръчал на издателство курсова работа, фирмата я пуснала в продажба”. И тук все пак има нещо хубаво – футболистът учи и то висше във Велико Търново.

Третият пример за словесно творчество е от снощи. Той ще бъде и последен в това изброяване не защото няма други, а просто защото оставя човек безмълвен или със широко отворена уста. Причината - ръководството на Литекс излезе с любопитен коментар в отговор на интервюто на Кирил Домусчиев. Изявлението подписано от УС на „оранжевите“ съдържаше думи, които някои млади не знаят и със сигурност поне са отворили речника да разберат значението им. „Ах, каква намазана и гелосана делиорманска мъжка мастия! Каква мила и комплексирана родна картинка! Любимото мрънкало на всички ТВ-та говори, гледа се и после се харесва…Много се харесва! Дори е влюбено в себе си! Дори му се иска да се самоизнасили…”. Това е само първият абзац и ще спра до тук защото все пак няма полунощ. Евала за творбата от първата главна буква до последната точка. Има стил, има развитие на темата, има сюжетна линия, има мисъл, има изразителност и словесна страст . . . ала Алеко Константиновата в „Бай Ганьо”, която трябва да си признаем, че описва доста неща в милата ни татковина.

Но имам въпрос: след всичките тези футболно-словесни „творби” само за три дни, как да се опитвам да убеждавам хората доста често, че и вчера дори, че и във футбола има интелигентни и умни хора?! А то ги има! Да! Може би изчезващ вид, но ги има! Виждала съм ги, слушала съм ги, говорила съм си с тях! Те са там след вас, футболни персонажи, открийте ги и се поучете! Явно обаче още е в сила написаното от Алеко „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!” и да се изрази Бай Ганьо, че и ние сега като негови неподправени наследници, без цинизми – не става!

*„Европейци сме ний, ама все не дотам” е цитат от книгата „Бай Ганьо” на Алеко Константинов