Съвместна публикация на в-к "Стандарт" и Gong.bg

Тази година явен фаворит за титлата няма, разберете го. Водовъртежите във футболния шампионат тласкат към повърхността различни тимове в различни епизоди и веднага ги обявяваме едва ли не за шампиони. Ние, българите, все бързаме като пале пред майка си. Някой бие два-три пъти последователно и хайде, коронясваме го. А статистиката очевидно трябва да ни направи по-предпазливи. След деветия кръг Левски изоставаше от ЦСКА с 15 точки. "Червените" бяха велики, "сините" - нещастни. Но след 14-ия кръг изоставането на Левски от вечния съперник вече е само 4 т. Помните каква олелия се вдигна преди няколко години за онези 7 точки, които ЦСКА пропиля през втория полусезон срещу Левски. Нещо да кажете сега!

След "армейците" и Литекс беше вдигнат на пиедестала за нов шампион на България, още преди края на есенния дял. Всички твърдяха, че "оранжевите" няма къде да загубят. Ловчанлии се умориха да отговарят на едно и също журналистическо клише: "Мислите ли за шампионската титла?" Ами, явно не мислят, оставете хората да си играят "мач за мач", както те искат. Как да мислят, когато идва Берое, а беройски се римува с геройски. Класиката 3:0 е напълно заслужена. Цяла България се възхити на играта на "зелените". А от Литекс, вместо да отговарят на въпроса за титлата, да кажат как срещу Левски тичаха като бесни, а в Стара Загора едва ходеха през второто полувреме. А иначе - да, всеки може да допусне загуба. Светът няма да свърши за отбора на Гриша Ганчев с това поражение. Да не би Левски два месеца да не беше без победа. Да не би ЦСКА трети пореден полусезон да не прави едно и също - да губи точки мач след мач в края.

Що се отнася до хората на Любо Пенев, учудващо е друго. Трудно е да се обясни защо футболистите в червено играха във Варна така, сякаш нямаха желание да спечелят. Или по-точно, бяха доволни на 0:0 с Черно море. Не че и "моряците" не бяха доволни ... Какво ги топли тази точка, която спечелиха двата отбора. Дали подхранва шампионските амбиции на ЦСКА, или надеждите на Черно море за зона "Европа".

В духа на написаното дотук е и представянето на Черноморец.

Първо аху-иху, после ах-ох

Петте поредни загуби показаха на "акулите", че наистина им е рано да се целят високо. А Локо (Сф) демонстрира отново неподражаемия си алогичен стил на поведение. Бие по-силните на чужд терен, мъчи се срещу по-слабите у дома. Но всъщност кои са силните в българския футбол, защото с определението "слаби" могат да се закичат много кандидати.

Все пак не всичко е черно в българския футбол. Берое, Миньор, Пирин, Монтана. Колко добри мачове направиха досега тези иначе по-скромни представители на родния елит. До голяма степен заради тях първенството тази година е толкова интересно. Всеки може да бие всеки, не отписвайте никого. В това му е чарът на този шампионат. Дори раздираните от страхотни кризи пловдивски Ботев и Локомотив не са загинали. Идва зимна пауза, а в тази криза никой не знае с точност как ще му се разбъркат картите. Може в колодата да има повече аса, а може да попаднат много седмици и осмици.

Този уикенд най-сетне и Димо Момиров миряса. Поне в изминалия кръг нямаше толкова явни грешки на неговите подчинени съдии. Съответно, нямаше рев и вой от клубовете. Но това е временно явление, всички знаят. Да му мислят какво ще правят реферите през пролетта. Защото, като гледаме "гъстотата на населението" в челото на класирането, тръпки ни побиват. Няма как. Май отново ще търсим арбитри от чужбина, иначе трудно ще овладеем страстите.