6400 километра. Какво представляват те, ако не един адски дълъг път до отговора?
Горе-долу на толкова се равнява радиуса на Земята. Това същото кълбо, върху което се реем сред времето и пространството. В усреднени стойности, би добавил някой учен, и с уговорката, че започнете да копаете от върха на Еверест, сметката почти би могла да излезе.
От външното към вътрешното. От повърхността към сърцевината, същността. Последна спирка – истината.
източник: Gulliver/Getty Images
6400 километра, всъщност 6398,081 (защото няма съмнение, че някой Ф1 фанатик ще го изчисли или вече е сторено), отведоха Люис Хамилтън до митичното средоточие. Превърнаха се в неговия кръстоносен поход. Те бяха и разстоянието, и времето за неговата финална метаморфоза – от велик пилот в жива легенда. „А скоростта?“, ще попитате вие. Излишен въпрос – скоростта британецът я има в излишък…
Преди 16 години Формула 1 видя едва втория си първенец с 5 титли. Несравнимият Михаел беше в средата на златните си години във Ферари, а последвалите триумфи през 2003-а и 2004-а го превърнаха във фигура без аналог в историята на спорта. До появата на Пилето „кралските гонки“ само веднъж бяха виждали петкратен шампион, и то в самата си зора. От 1951 до 1957 аржентинският виртуоз Хуан Мануел Фанджо задава стандарт, който изглеждаше недостижим дори за феномени като Прост, Брабам, Стюърт, Лауда, Пикет, Сена… И също за най-големия противник на Хамилтън – Себастиан Фетел.
Шампионската психика на Люис Хамилтън
Хамилтън не смята да се посвещава на Мерцедес
Германският ас на Ферари имаше своята специална роля през 2018-а. Неговото присъствие направи така, че за първи път в историята на шампионата двама 4-кратни първенци бяха в позиция да се борят един срещу друг. И по-важното – битка наистина имаше поне до преполовяването на пътя. Оттам нататък единият полетя с неумолимостта на комета.
Естествено, нищо в този живот не може да е перфектно. Дори и един шампион. Най-скорошното доказателство го получихме само преди броени дни, когато при връчването на наградите на Би Би Си за Личност на годината във Великобритания Хамилтън (останал втори зад колоездача Герант Томас) разгневи широката общественост в родината си с обиден епитет спрямо родния си Стивънидж. „Беше наистина дълго пътуване, една мечта за нас като семейство, да направим нещо различно, да излезем от гетата. Е, не бихме ги нарекли точно „гета“, но просто искахме да излезем от някъде и да постигнем нещо“, каза 33-годишният пилот, което отприщи вълна от негативни мнения по негов адрес.
Личният живот на британеца, уклонът към забавленията, множеството авантюри, блясъка във всяко негово проявление са теми обилно одумвани и предъвквани. Не е някаква новост всяка негова стъпка да бъде следена с лупи, обективи или туитове. Хамилтън е като непресъхващ извор в това отношение, защото никога не е се е старал да бъде универсално харесван. А и, казано под линия, човек, който се опитва да бъде обичан от всички, определено оставя впечатлението, че не му е чиста работата…
източник: Gulliver/Getty Images
Връщайки се към чисто спортния аспект на знаменитата за Хамилтън 2018-а, черното петно в неговите 21 състезания към славата беше Гран При на Русия. И то не заради него самия, а в следствие действията на отбора му. Мерцедес отне шанса на Валтери Ботас да запише съвсем заслужена първа победа през сезона (финландецът не успя и в стартовете след това), като му нареди да отстъпи първото място на значително по-бавния Хамилтън. Това позволи на британеца пет кръга преди края да поведе с 50 точки пред затормозения Фетел. И без допълнителните 7 точки, които отборната заповед му донесе, британецът разполагаше с повече от солидна преднина пред своя основен конкурент. Шефът на Мерцедес Тото Волф пък бе поставен под кръстосан огън, след като многократно през годините е заявявал, че никога не би действал по маниера на Ферари, където подобни нареждания са отколешна практика. Както се казва – колелото се върти…
Кой държи рекорда за най-много победи в един сезон от Ф1?
Вече от дистанцията на времето може да се заключи, че с или без тези 7 точки, Хамилтън пак щеше да стане първият пилот, финиширал с над 400 точки (408) в рамките на един сезон. Без „режисираната“ победа той нямаше да е в състояние да изравни най-доброто си постижение откъм спечелени състезания в рамките на един сезон (11 през 2018-а, 11 и през 2014-а). С тези 7 точки на сметката си Ботас щеше хем да е спечелил поне веднъж през кампанията, хем да завърши 3-и (а не 5-и зад Кими Райконен и Макс Ферстапен) в генералното класиране, като това по никакъв начин нямаше да се отрази върху петия пореден триумф на Мерцедес при конструкторите. Без точките може би титлата Хамилтън нямаше да стане факт в Мексико (при малко повече късмет, тя можеше да бъде осигурена седмица по-рано в САЩ), но предвид свръхестествената му форма в заключителния етап от сезона тази подробност изглежда досадна.
От най-слабия до най-силния - всичките 21 старта на Хамилтън през 2018
Немалко се начумериха след думите на Хамилтън – при вече математически реализирания триумф, че не възнамерява да прави реверанси към съотборника си в оставащите 2 старта (и двата убедителни спечелени от Люис). Всъщност колкото и подобен ход да би се харесал на широката публика, британецът пак отказа да се вмъкне в обувките на галантния шампион. „Това не е въпрос, който съм обсъждал с Валтери, но не мисля, че той би искал да постъпя така. Той иска да спечели благодарение на своите усилия“, рече Хамилтън. И не би могъл да бъде по-точен с попадението си. От тези две изречения прозира есенцията на това да бъдеш автомобилен пилот, да оцеляваш в една крайно конкурентна среда, където мили-, нано- или йоктосекунда могат да осмислят или затрият години труд, а понякога и човешки живот. Историята на Ф1 помни предостатъчно и от двете.
източник: Gulliver/Getty Images
Истината е, че през 2018-а Хамилтън беше по-близо до представата за съвършенство от когато и да било. Същото може да се твърди и за неговия болид. Сезонът мина само с едно отпадане (Австрия, където за първи път не завърши старт от Малайзия’2016 насам), а най-ниското му класиране беше 5-ото място в Канада. Към споменатите вече 11 победи (само Фетел и Шумахер са имали сезони с повече – по 13) прибавете и 6 други стъпвания на подиума (и още само две оставания извън челната тройка). Никъде не остана място за характерните от първите му сезони в Мерцедес отпускания или сътресения в самочувствието при първата неудача. Когато беше нужно и нищо друго не можеше да се направи, Хамилтън беше истински специалист в минимизирането на щетите. Още в Бахрейн – наказание от 5 места за смяна на скоростната кутия, контакт с Ферстапен и въпреки всичко трети на финала. В Монако отново беше на подиума въпреки тоталната неприязън на трасето към спецификите на неговия автомобил. Белгия – още едно ценно второ място, след като видя, не може да се бори с изпреварилия го в самото начало Фетел. На родна земя имаше и мъничко късмет да остане сравнително невредим след контакта с Райконен, а колата на сигурност излезе в точния миг за него. В Италия смълча гръмогласните фенове на „скудерията“, след като потегли трети и издуха двете Ферарита. Примерите могат да продължат още много.
"Тролът" Кими пита Хамилтън: Абе, ти стана ли шампион?
Хамилтън отдавна не е онзи пилот, който се хвърляше хлапашки през глава неделя след неделя. Освен ако няма някакъв проблем с настройките на колата му, едва ли ще видите вече неразумното опоскване на собствените гуми в името на 2-3 по-бързи обиколки. Британецът доказа, че е научил тежкия си урок, какъвто за него беше загубата на титлата за сметка на Нико Розберг през 2016. Има достатъчно хора, които упрекват германеца, дори го считат за страхливец, че сложи край на кариерата си точно в този миг. Тези, които са следили всяко негово интервю след това, могат да разберат решението му, защото знаят какво му е струвало да надвие роден шампион като Хамилтън. Дебненето за всяка малка грешка, когато на свой ред нямаш право на такава, поддържането на желязно постоянство, докато слушаш упреците отвън как отборът ти превръща Ф1 в монопол. Розберг бе готов и за финалното представление на Хамилтън в Абу Даби, когато британецът от позицията на лидер умишлено държеше ниско темпо и позволи на Ферстапен да застигне неговия съотборник с надеждата, че ще го изпревари.
Хамилтън заплаши да напусне Формула 1
Розберг игра по свирката на Хамилтън и го би по неговите правила. Колкото и накрая отношенията между двамата да клоняха към полярния студ, британецът би трябвало да е благодарен. Защото никой не му е помагал повече да израсне. Да го тласне към истински разцвет. Да му посочи пробойните, от които Люис да извае канали за въздушни струи, позволяващи му да покорява асфалта по един различен начин. Да, Фетел отправи реално предизвикателство и през 2017-а, и през тази година, но Люис вече беше кален.
Твърд като гранит.
Летящ по права отсечка към целта.
Угнетяващо неотклоним.
В дните след спечелването на своята 4-а титла британецът даде интервю, в което заяви, че никога не би си поставил за цел да преследва рекорда на Шумахер от 7 трофея. От изказването му личеше съвсем искрено, че той счита Пилето за недостижим. Сега разликата е „само“ 2 трофея. Налице и е договорът му за още 2 години с Мерцедес…
6400 километра до семката на съзиданието. 12800, за да пробие света от край до край.
Още по темата:
Всичко най-важно за сезон 2019 във Формула 1
Фетел: Ще се върна по-гладен за победи
Коментирай