Той се превърна в любимия комарджия на Италия. Името на Паоло Роси бе замесено във фамозния скандал през 1979-80 година, наречен Тотонеро. 

Тогава централният нападател носи екипа на Перуджа и е обвинен в участие в незаконните залагания и уреждане на мачове. Роси твърди, че е невинен, но единственото, което успява да извлече като полза за себе си е тригодишното му наказание да бъде сведено до двегодишно.

Независимо от факта, че е наказан, той е трансферна цел на Ювентус. И той се завръща в редиците на „Старата госпожа“ точно навреме, за да вземе участие в Световното първенство в Испания през 1982 година.

Първоначално италианските медии са настроени срещу него, твърдейки, че се намира в много лоша форма. „Тифозите“ се присъединяват към тях и така се ражда всеобщото мнение, че в предварителната група Паоло Роси е „разхождащ се на терена призрак“. Това е подсилено от слабото представяне на „адзурите“ в тази начална фаза от турнира, но после отборът избухва.

Паметни ще останат мачовете на Италия във втората група, в която тимът е с фаворитите Аржентина и Бразилия. „Гаучосите“ са победени с 2:1, а после идва ред и на фамозните „кариоки“, покосени от хеттрика на Пало Роси – 3:2.

После на полуфинала срещу Полша двата гола на Роси печелят мача за италианците, а на финала срещу Германия той отново се разписва сред стрелците за знаменитата победа с 3:1, която носи титлата за Италия. А нападателят с 6 гола прибавя и „Златната обувка“ от първенството към световната титла, затваряйки устата на всимки свои критици.

Роси е смятан за един от най-силните италиански нападатели за всички времена. Неговите характеристики не са на типичния таран. Той е мобилен, пъргав, гъвкав нападател, с много точен шут. Може би това се дължи на факта, че започва кариерата си като дясно крило, а впоследствие е използван нееднократно и като втори нападател.
Така или иначе Паоло Роси спечели обичта на „тифозите“ и се превърна в любимия комарджия на Италия.