Името ми е Гентиан Дженго. Аз съм фен на албанския национален отбор и го подкрепям от 30 години.

Името ми е Герти Пешкопиа. Заедно с приятеля ми Гентиан следваме албанския тим почти навсякъде.

„Като част от официалния фенклуб на червено-черните фенове ние се срещаме с играчите и ръководството преди мач. Окуражаваме ги и им казваме, че заедно можем да го направим. Че ще има огромен брой наши фенове, ще танцуваме, пеем и ще ги подкрепяме до последно.“

„Ако аз трябва да убедя някой да бъде част от нашия фенклуб, ще му кажа, че това носи изключителни емоции, които просто не можеш да опиташ другаде.“

„Вкарахме първия гол, после втори и нашите мечти започнаха да се превръщат в реалност. След това имахме 3 гола аванс. Играчите просто не спираха, те просто знаеха, че не могат да загубят.“

На следващия ден, когато националния тим се прибра от Армения, главната улица в Тирана бе задръстена от 100 000 фенове. Хора, които празнуваха.

„Ще отида във Франция, за да гледам всички 3 мача в групите. Да се надяваме, че ще имаме още мачове след това. Защо не 4-5? Разбира се, ние вярваме, че можем да спечелим. Единствената дилема, която ще срещнем е, кой отбор да победим последен. Вярвам, че ще победим Франция на финала и ще бъдем европейски шампиони.“