Европейското първенство във Франция вече е към своя край, но един извод може да бъде направен още преди форума да е свършил.

Във Франция триумфира отборната игра, няма звезди, тоест има, но те за засенчени от отборната политика. След куп мачове това е един от изводите.

Примери няколко. Да вземем Уелс. В състава на Крис Коулмън са Гарет Бейл и Аарън Рамзи, но отборът не играе за тях, а обратно те играят за отбора.

Исландия също са типично изграден отбор, без блестящи звезди (Ейдур Гудьонсен е звезда, но с отборна насоченост), но блестящи в изявите си и в помощ на тима. А, ако погледнем играта на всички британски тимове ще забележим същото.

Обратният пример е на Португалия. Там всичко се свежда към Кристиано Роналдо, но неговата игра не върви гладко по терените във Франция. Дори напротив. Когато той не е замесен в атаките на "мореплавателите", стават хубавите неща. Пример е голът на Ренато Санчес във вратата на Полша.

Така може да кажем, че футболът е жив, играта е жива, а отборът е над всичко. Звездите са си звезди, но те блестят в различна светлина във Франция на UEFA EURO 2016. Така доказаните звезди като чисти индивидуалности и индивидуалисти не вървят, всичко е подчинено на отбора.