„А сега националните химни”. Изречение, което сме чували толкова много пъти. След него всеки коментатор просто замлъква. На трибуните мнозина пеят, някои в екстремни ситуации – освиркват. А играчите опитват да се концентрират възможно най-много. Свикнали сме вече с тази картина, която се повтаря винаги на световни, европейски първенства и олимпиади.
Без химн няма парти на такъв мач. Само когато, чуем нотите на националния химн, тогава осъзнаваме, че сме на едно огромно спортно събитие. Разбира се, музиката, която чуваме на олимпиадите носи нещо различно, защото звучи заради победителите. На световните и европейските първенства се изпълнява химна на участниците преди мача.
На Европейското има много интересни мелодии. Повечето от тях са били популярни сред населението в класическия период и са се превърнали в национални химни, защото са били твърде известни.
Има и химни, които са създадени от аматьори. Автор на този на Република Ирландия е Патрик Хийни, който дори не познава нотите. Има и такива, чийто автори са хора като Моцарт или Хайдън.
Има много истории около тази мелодии, като някои от тях са изключително популярни. Като може би най-известния химн – Марсилезата. Роже дьо Лил твърди, че я е написал през 1792 г. Преди няколко години обаче бяха намерени писани на ръка ноти от Джован Батиста Виоти, който още през 1781 г. Е създал основният рефрен в Марсилезата. Все пак в онази епоха плагиатството е било нещо напълно нормално.
Като например бащата на модерното пиано Муцио Клементи – велик виртуоз, който може спокойно да бъде сравнен с… Клаудио Раниери. Роден в Рим и непризнат от своите, той отива в Англия да търси слава. Там получава такова признание, каквото днес Раниери получи за титлата с Лестър. Неговата соната №24 е използвана 10 години по-късно от Моцарт като овертюра във Вълшебната флейта. Именно на Моцарт се приписва и химна на Австрия. Другият, който може да получи славата е Йохан Холцер.
Химните може да описват националността, но понякога са създадени в чужбина. Като този на Полша. Мазурка на Домбровски е създаден в Реджо Емилия в Италия.
Понякога химна не само е писан в чужбина, но и от чужденци. Така е с албанците. „Химна на знамето” е композиран от румънец – Чиприан Порумбеску, което е много иронично предвид събитията от снощи.
При толкова много композитори италианците също са имали трудности в избора на химн. Дали Набуко трябва да се превърне в националната песен? В крайна сметка Химна на Мамели е този, който Джиджи Буфон и компания пеят с пълно гърло преди всеки мач.
Кой обаче е първия химн изпълнен преди спортно състезание? Там палмата държи Уелс и „Земята на отците ни”. Той е изпълнен през 1905 г. Преди мач по ръгби срещу непобедената до тогава Нова Зеландия. В отговор на танца Хака, капитана на Уелс запява с пълно гърло местния химн, който е подхванат от целия стадион.
Драконите имат различен химн от Англия. На острова дори скоро имаше дебат дали националния тим на Англия да не използва различна мелодия от „Бог да пази кралицата” преди мачовете си на големи форуми. А това всъщност е хмина на Обединеното кралство. Същата мелодия използва и Северна Ирландия преди футболни мачове. Интересно е, че има още два химна – Йерусалим използван в крикета и „Земя на надеждата” пускан преди състезания по дартс и Лакрос.
Що се отнася до изпълнителите, там винаги е имало големи тенори. Но и шампиони като Ибрахимович. Неговото изпълнение на Ду Гамла, Ду Фриа или „Ти древна, ти свободна” бе продадено в 3 млн. копия.
Коментирай