Филмът свърши. Европейското първенство е в историята. Нека да върнем лентата и да си припомним какво всъщност стана. Този един месец във Франция ще остане в спомените на всеки с различна картина. Историята е като кристална топка изпусната на земята и разпаднала се на хиляди парчета. Всяко от тях е една отделна история, отделна картина.

Мрачното лице на Ибрахимович, който гледа надолу. Момиченцето на Гарет Бейл, обгърнало с мъничките си ръчички любимия татко. Посърналите испанци, които са осъзнали, че не само са отпаднали от европейското, но е приключила и една голяма авантюра и цял един цикъл на красота, трофеи и притежание на топката.

„Адзурите“, които са обградили Антонио Конте, защото знаят, че от него идва енергията на целия отбор. Исландската стена със странните звуци, които толкова се харесаха на останалите, че всички фенове вече ги използват.

Точно това е хубавото на спорта. Когато някой види нещо хубаво, той го използва. И границите на географията падат.

Последният месец беше много дълъг. Пълен с жестове и моменти. Всичко започна още преди началото на Евро 2016, когато момчетата в „червено“, дошли като доброволци приветстваха всички пристигнали от всяко кътче на света. Включително и нашия екип. С много повече усмивки от обикновено, защото всички вътрешно се страхуваха, че злото от атентатите през ноември, може да се завърне.

Полицейският контрол бе изключителен. А после дойде морето от фенове тръгнало към Сен Дени за мача на откриването. Полицейски кучета навсякъде, проверки, заплаха за атентат, спирането на метрото заради стачките. За да дойде трудната вечер за Франция срещу Румъния, и сълзите в очите на Пайе след победния гол накрая.

Първата фаза донесе много запомнящи се картини. Някои сърцераздирателни, други стоплящи сърцето.

Капитанът на Хърватия Дарио Сърна, който се разплака по време на химна, дни след като загуби баща си. Сълзи имаше и в очите на Роби Брейди при победния гол срещу Италия. Попадение определено за най-великото за Ирландия от гола на Рей Хаутън срещу същия съперник през 1994 година.

Имаше и странни мигове. Като спуканата топка в мача Франция – Швейцария или четирите разпрани екипа на кръстоносците в същия двубой. Дори и гнусни картини имаше, както когато камерите хванаха селекционера на Германия Йоаким Льов да рови из панталоните си.

Или пък грозни сцени като тези между феновете на Русия и Англия. Може би засрамени от своите привърженици и двата отбора напуснаха турнира срамно рано.

Една от най-възпяваните звезди на европейското въобще не се появи на терена. Уил Григ от Северна Ирландия не записа нито една минута. Но песента с неговото име се превърна в световен хит. А и северноирландците бяха под пара, защото като дебютант прескочиха груповата фаза.

Имаше и запомнящи се мигове на терена. Кристияно Роналдо първо изпусна дузпа срещу Австрия, но се реабилитира срещу Унгария. Два гола и асистенция, като попадението с пета си остана едно от най-красивите на турнира.

Исландската история набра скорост след невероятната победа над Австрия. Исландският коментатор се прочу навсякъде с крясъците след гола за 2:1 над Алаба и компания. А от 330 000 души население 99,8% бяха гледали мача с Англия от осминафиналите. Странно какво са правили останалите 0,2%?

Осминафиналите стартираха също с изумителен гол. Джердан Шакири вкара със задна ножица срещу Полша, но кръстоносците отпаднаха. Германия най-накрая успя да преодолее Италия на голям турнир. „Адзурите“ отпаднаха и си тръгнаха със сълзите на Буфон, който не допусна нито една грешка на турнира, а най-доброто му спасяване бе срещу... Джорджо Киелини именно срещу Германия. От онзи епичен сблъсък остават и спомените от танцуването в стила на Симоне Дзадза преди да прати дузпата си далеч в страни. Или заигравката на Грациано Пеле с Мануел Нойер преди италианеца да стреля далеч от вратата.

Исландците вече са известни по света не само като викинги, а и като футболна сила. Четвъртфинал на европейско първенство е достойно за уважение постижение. Също и полуфинала на Уелс. Вече уелсците няма да се преструват, че ръгбито е любимия им спорт!

Домакините винаги са в центъра на вниманието. И на това първенство беше така. От изригването на Пайе в груповата фаза, до неприличния жест на Пол Погба към публиката, изразителната победа с 5:2 над Исландия на четвъртфинала, до невероятния Антоан Гризман. Гризи вкара 6 гола, като пет от тях в елиминациите, но и той не помогна на „петлите“ на финала. Също както на финала в Шампионската лига, Гризман загуби битката с другата седмица – Кристияно Роналдо.

Най-ярките спомени от това Европейско ще бъдат именно от Роналдо. Неговата контузия на финала. Нощната пеперуда на лицето на стискащия зъби от болка португалски капитан. Роналдо, иззел функциите на треньора Фернандо Сантош в продълженията, та до сълзите от облекчение на най-голямата звезда на европейския футбол след последния сигнал.

Казват, че тези спомени са по-хубави от всеки гол, спасяване или проява на терена. Защото разказват историята, която ще се помни. А това Европейско ще се помни!

Не забравяйте, че може да гласувате в анкетата ни за Гол на дена и да спечелите една от наградите на Ариана.