През юни 1996 година Чехия съществуваше като самостоятелна нация само от три години, но националният отбор вече се бе класирал за Европейското първенство в Англия с тим пълен с изгряващи таланти. Някои от тях се превърнаха в звезди на турнира, но никой не успя да изпревари Карел Поборски.

„Пътувахме за Англия без, каквито и да е конкретни очаквания. Просто искахме да се насладим. Никой не очакваше нищо от нас“, спомня си Поборски.

„Надявахме се, че няма да се опозорим, защото имахме трудна група. Загубихме първия мач срещу Германия. Началото бе наистина лошо. Всички се приготвяхме да се приберем след груповата фаза“, добави легендарният чех.

„Във футболната ми кариера винаги съм правил нещата с техника, а не със сила. Така успях да вкарам гола и срещу Португалия. Минах между двама-трима съперници и загубих топката. За късмет тя се отклони и се върна в мен. Изведнъж бях зад защитата им и сам срещу вратаря. Виктор Баия излезе напред пред гол линията и аз си помислих, че най-лесното нещо ще бъде да го прехвърля. Топката подскочи малко и за мен бе лесно да си пъхна крака под нея. Фактът, че влезе във вратата бе най-изненадващия за мен. Мислех си, че няма да стане гол, но се получи перфектно. Беше изумителен гол. Изведнъж осъзнахме, че всичко е възможно. Един мач от 90 минути може да бъде решен от една грешка или от един велик мач. Не очаквахме да излезем от групата, а изведнъж бяхме на „Уембли“ на финала срещу Германия. Ироничното е, че във финала играхме най-силно. Да завършиш втори винаги е огромно разочарование. Футболът е такъв понякога. Разбираш, че си бил само на крачка от славата. Ние завършихме втори и погледнато от страни това е огромен успех. Щастливи сме от постижението, но златният медал винаги е по-добър“, каза още Карел Поборски.

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS