Когато през 2010 година Франция представи кандидатурата си за UEFA Euro 2016, едва ли някой се е съмнявал с какви намерения е придружена тя. През последните 15-ина години „петлите“ натрупаха много разочарования на международната сцена – фиаското на Световното през 2002 година, загубата от Гърция в четвъртфиналите на Евро 2004, още по-звучният резил на четири години по-късно, скандалите между Раймон Доменек и играчите от 2010-а… На този печален фон дори достигнатият финал на Мондиал 2006 няма как да добие изцяло положителни окраски. Лъкатушенето е повече от очевидно и въпреки това всички в страната очакват нищо по-малко от титлата. Букмейкърите по света – също. В 9 от 10 случая те оценяват шансовете на Франция за краен триумф като по-добри от тези на действащия европейски шампион Испания и световния първенец Германия. Как се случва така?

Отговорът на този въпрос са 23-мата играчи, на които ще разчита Дидие Дешан. Селекционерът имаше доста трудна задача да отсее своята група, като получи доста критики за пренебрегването на футболисти във форма като Хатем Бен Арфа. Съвсем отделен пък е случаят с Карим Бензема. Безспорно нападателят на Реал Мадрид ще липсва болезнено. Не са много играчите от неговия калибър, но не бива да се забравя, че това решение не е продиктувано от спортни причини. Дори и в отсъствието на Бензема, Франция разполага с две от най-големите звезди на модерния футбол – Антоан Гризман и Пол Погба. Ако някой се нуждае от атестат за класата им – миналата година единият игра финал на Шампионската лига (и спечели дубъл) с Ювентус, докато през тази същото стори другият с екипа на Атлетико Мадрид. Освен с този дует „петлите“ имат и своя капитан Уго Лорис, който от години членува в топ 3 на вратарите в английската Висша лига. Това са хората, задължени да правят разликата на терена и да поведат отбора.

„Багажът“ видимо натежава и заради характера на група А. Много малко тимове по света могат да накарат Франция да се чувства като аутсайдер. Румъния, Швейцария и дебютантът на европейски финали Албания със сигурност не спадат в тази категория. Тяхното присъствие на практика задължава домакините да се класират напред като лидери в потока. Всичко друго ще е опасно близко до провала. Истината е, че Франция няма право на такъв, поне не и в груповата фаза. Каквото и напрежение да се създава около отбора, колкото и неспокойно да е обстановката заради реалната опасност от терористични атаки, „петлите“ имат да печелят турнир.

Тази вечер Франция открива UEFA Euro 2016 с мач срещу Румъния. Ако върнем лентата назад, ще видим, че това е един сравнително неудобен съперник. Четири от последните 5 срещи между двете страни завършват при равенства, като единственото изключение е успехът с 2:0 на същия този „Стад дьо Франс“ в квалификациите за Евро 2012. Северните ни съседи още чакат първата си победа над французите в официален мач, но със сигурност знаят как да объркат сметките им. Още повече, че имат и друг фактор на своя страна – през последните 2 години Франция играеше единствено приятелски мачове. В тях настройката е много по-различна, независимо колко класни са съперниците. Тази вечер залогът ще е много по-голям и тепърва предстои да видим как ще изглежда отбора на Дешан, когато очакванията го изправят до стената.

„Ние не се чувстваме като фаворити. Не сме направили нищо, няма какво да доказваме“, заяви капитанът Уго Лорис на пресконференцията преди срещата. На база чисто спортните резултати може би вратарят има право, но когато от другата страна поставим традициите, реномето и богатата откъм триумфи история на Франция, нещата се променят. „Петлите“ не могат да избягат от същината си на футболна супер сила. Сега им предстои по-трудното – да го затвърдят на най-високо ниво. Или поне да направят първата стъпка.