Чувството е невероятно, хора! Неописуемо! Ха-ха. Не, не тържествувамe. Не скачамe върху трупа на падналия. Но няма как да не се посмеем поне малко на гърба на англичаните.

Няма как да не изживеем кефа заедно с исландците. Не може, Европейско е.

Затова, по изключение ще си позволим заглавие на английски. Вярваме, всички го разбирате.

Няколко дни по-късно станахме свидетели на Brexit 2. След онзи, политическия – футболен. „Сбогом, Европа“, казаха отново англичаните.

Сега вече добива смисъл и абсурдно-глупавият въпрос на Джърмейн Пенант след референдума: „А какво ще правим с Европейското?“

Англичаните си заслужиха подигравките и на UEFA EURO 2016. Сякаш наистина няма друг отбор, който да обере целия световен присмех. Да получиш щастливо Исландия, вместо Португалия за съперник. Да поведеш в 4-ата минута от дузпа и в 18-ата вече да губиш с 1:2. А след това над 70 минути да нямаш никаква идея как да промениш сензационното статукво.

Това само Англия го може. Заслужен Brexit 2, сега вече и футболен.

И идва ред на заслужените майтапи в социалните мрежи.

Англия - Исландия 1:2

източник: Gulliver/Getty Images

Ето какви оригиналности събрахме от изяви на наши приятели във Facebook веднага след мача:

- Само англичаните могат да излязат от Европа два пъти за една седмица

- Iceland on fire!

- На тези просто им харесва да излизат от Европа. Този път без референдум. Гудбайсон и Леканощсон.

- Според мен, англичаните са помислили, че тоя референдум е за излизане от Европейското...

- Спокойно, утре стартират подписка за преиграванe 

- Искам сега да чуя пак исландския коментатор, човечецът сигурно е получил инфаркт 

А сега да преминем към по-приятната част – към исландците. Браво на тези момчета, които обраха световната симпатия в тези дни! 330 000 победиха 53 милиона, нещо такова се получи. На трибуните вокалното превъзходство също в пъти беше за по-малобройните исландци от англичаните.

Няма по-задружен отбор на Европейското от този на Исландия. Няма по-организиран отбор от тях. Един за всички, всички за един в действие. Един, като Рагнар Сигурдсон, който първо бележи в английската врата, а после неколкократно, като с пинцети, отнема с шпагати топката от англичаните. И всички – като това „едно цяло“ от публика и играчи, които пляскат с вдигнати ръце след мача и викат страховитото си „У-ууу!“. Някакво исландско заклинание. Нещо като новозеландското Хака в ръгбито. А лицата им са едни такива спокойни, хладнокръвни, уверени, ведри...

Северноирландецът Уил Григ си тръгна, но набралата огромна популярност песничка с неговото име остава. Има само нов рефрен: Iceland on fire.