Дебютният мач винаги е специално изживяване. Когато нещата опрат до форум от ранга на европейско първенство по футбол, със сигурност емоцията е още по-голяма. Оттам насетне представяте ли си еуфорията, ако в първия си съумееш да блеснеш ярко? Колегите от Goal.com направиха извадка с 10-те най-силни дебюта в историта на европейските финали.

Кристиано Роналдо (Португалия), Евро 2004
Тогава едва на 19 години настоящата суперзвезда прави дава заявка за светлото бъдеще, което му предстои. Младият Роналдо се появява на смяна в откриващия мач срещу Гърция и успява да се разпише. Въпреки това попадението му не е достатъчно, за да предотврати изненадващата загуба с 1:2. В хода на турнира Роналдо си заслужи титулярното място в състава на Луиш Фелипе Сколари и вкарва победния гол срещу Холандия на полуфиналите. За негово съжаление турнирът завършва с още едно поражение от Гърция, този път с 0:1 във финала.

Уейн Рууни (Англия), Евро 2004
Турнирът в Португалия видя и друг млад 19-годишен талант в действие. Уейн Рууни окупира челните страници с играта си в първите мачове – 2 гола срещу Швейцария и 2 гола срещу Хърватия. Четвъртфиналът срещу Португалия обаче се оказа крайно негативен за него, защото само след 27 минути игра той е принудително заменен заради травма в стъпалото. Впоследствие Англия губи традиционно при изстрелите от бялата точка.

Мишел Платини (Франция), Евро 1984
„Петлите“ стигат до трофея на домашния турнир преди всичко за гениалността на техния №10. Платини влиза в турнира като актуалния носител на Златната топка. Той вкарва във всеки един от петте мача на Франция и досега рекордът му е недостижим - 9 гола в рамките на един турнир. Иска ли питане кой е избран за №1 на Евро 1984?

Давид Вия (Испания), Евро 2008
Говорим за началото на една династия. Турнирът в Австрия и Швейцария прекъсна голямото испанско чакане за титла от форум на най-високо ниво, а ключово се оказа решението на Луис Арагонес да пенсионира Раул за сметка на Вия. Нападателят се отплаща с хеттрик в първия си мач срещу Русия, а след това срещу Швеция също осигурява победата. Макар и да пропуска финала, Давид Вия завършва турнира като топреализатор.

Маркош Сена (Испания), Евро 2008
Натурализираният бразилец беше друга витална фигура в плановете на Арагонес. По-късно Серхио Бускетс наследява позицията му а терена, но именно Сена за първи път показва на Испания колко важно е да имаш класен дефанзивен халф с умения да изнася топката без чужда помощ.

Марко ван Бастен (Холандия), Евро 1988
Невероятно е, но нападателят стартира турнира като трети избор за позицията на нападателя заради контузиите, които съсипват сезона му на клубно ниво. Треньорът Ринус Михелс обаче решава да го пусне титуляр във втория мач от груповата фаза и Ван Бастен нанизва хеттрик срещу Англия. После наказва и Германия в 88-ата минута в полуфиналите, а какво да кажем за магическото воле срещу СССР във финала.

Алън Шиърър (Англия), Евро 1996
Макар че турнирът се пренесе на английска земя, чакането за трофей след титлата от Мондиал 1966 продължи. Изглеждаше, че домакинът ще разочарова още веднъж след равен в откриващия двубой срещу Швейцария. По това време Шиърър рядко бележи за „трите лъва“, ала селекционерът Тери Венейбълс му казва, че ще е титуляр във втората среща, без значение какво се случва. Оттам до края нападателят вкарва общо 5 гола и взима Златната обувка на турнира.

Тиери Анри (Франция), Евро 2000
Вече световен шампион, Анри за първи път вкусва от европейски финали в Белгия и Холандия. Франция е отявлен фаворит, а 22-годишният щурмовак има задачата да изпълнява водещата роля в атаката. Той завършва турнира с три гола, а заради златния гол на Давид Трезеге накрая вдига и трофея.

Петер Шмайхел (Дания), Евро 1992
Дания изобщо нямаше място на Евро 1992, събраха играчите от плажовете, за да заместят изхвърления тим на Югославия. Още в първия си мач Шмайхел смайва всички със спасяванията си, а до края на турнира това се превръща в традиция. Големият му подвиг е в полуфиналите, където той хваща дузпа на Ван Бастен при изстрелите от бялата точка след редовното време. Във финала той запазва вратата си суха при победата над Германия.