Тези малко повече от два часа в неделя привечер на "Българска армия" бяха като спасение в оазис. След цялата шизофренична седмица, предшествана от не по-малко обърканото и ненормално лято, фенът на ЦСКА прекара най-спокойните и най-приятни часове в последно време. Гледаше мач на любимия си тим, радваше се, позитивните емоции бяха над всичко по време на този исторически двубой срещу Струмска слава. Привържениците на червените бяха едно, нямаше спорове като на много други мачове, през много други последни години тоя защо бил купен, оня защо бил продаден, тоя треньор защо сега или онзи защо еди какво си. Не, всичко бе ЦСКА, всичко по необикновенно за родните разбирания мирно и кротко. И весело. Дори Екундайо Джаеоба бе изпратен с аплодисменти. Е, съдията отнесе някоя и друга псувня, но той всъщност направи повече от добра услуга на ЦСКА. Не даде нито една дузпа, въпреки че можеше да го стори поне веднъж от трите открили се възможности и показа как ще бъде и занапред. Даде тон. Всъщност припомни, че както в А група се чупеха рекорди по дълга серия без наказателен удар в полза на ЦСКА, така ще бъде и тук. В низините, в дивотията, в екзотиката на В група. Липсваше само онзи плакат, като от детско парти: Добре дошъл в Дивия запад ЦСКА! Добре дошъл отново във футбола!
Вече стана дума, че това в навечерието на мача с бойкия тим от Радомир бе всичко друго, но не и футбол, не и какъвто и да е друг спорт. Прекалено бързо бе разконспирирана идеята, атаката срещу клуба и реалния благодетел Гриша Ганчев. Някакви междузвездни войни, които нас като хора от футбола не ни интересуват. Като граждани може би, но нека футбола остане чист от тях. Това искаха тези 8-9 хиляди, дошли да гледат първия официален мач на ЦСКА. Този, който автоматично влизаше в историята още с първия съдийски сигнал. На стадиона се събраха хора от различни поколения, вероятно с много различни политически виждания, хора с различен социален статус. Богати и бедни, от София и от провинцията. Обедини ги ЦСКА, стремежа да покажат необходимия съпорт в началото на една изключително тежка битка. Подобна на тази на изпаднал в кома пациент, връщащ се към живота. Колкото повече души дойдат на посещение в болничната стая - с букет цветя, с кутия сок, вода, нещо сладко, няма значение, но толкова повече пациента ще усети, че не е сам. Че има подкрепа в битката си. Така и един футболен отбор имаше нужда да види, че не е изоставен, не е загърбен, само защото по административни, не по спортно-технически причини е изпаднал във В група, вместо при различно стечение на обстоятелствата в момента може би да трябваше да играе в евротурнирите. ЦСКА получи тази подкрепа. Тези в червени екипи веча са герои. Колко ирония има в живота, съответно в спорта. Една победа над Струмска слава е напълно достатъчна да попаднеш в пантеон, в който личат имената на почетения по време на този мач Симолията, на Якимов, Жеков, Гаганелов, Пенев, Стоичков... Ще си кажете: колко лесно? Напротив, това бе един от най-трудните мачове в цялата история на ЦСКА, който трябваше да бъде изигран. Да не кажа и най-трудният! Не реванша срещу Ливърпул, не мача с Нотингам или с Байерн, не десетките дербита с Левски. Мачът със Струмска слава бе крайъгълен камък, бе фундамент, който постави ЦСКА за пореден път високо във футболната йерархия! А който наистина не разбира за какво иде реч - кофти за самия него! Той губи и явно тази игра никога не е докосвала нещо дълбоко в него.
Всъщност още нещо обедини тези хиляди на стадиона в неделя вечер. Яростта към онези, които правят всичко възможно не да подадат ръка на ЦСКА, а да я отхапят. Продължавайки да не разбират, че по този начин отхапват късове от собствения си организъм. Помнете, рано или късно в елита ще се усети липсата на ЦСКА. Ехидността ще отмине, лафовете попривършиха. Ако не вярвате - питайте в Шотландия как всички там бяха в покруса, че този сезон пак ще е без Глазгоу в Премиършип. Всички, не само феновете на Рейнджърс. Но едни кратуни тук не го разбират. И продължааваат да внушават, че били направили доста компромиси. Тъжно е, че най-успешният български футболен клуб и БФС в момента живеят в различни светове, на различни планети. И това няма да е в полза на съюза, може би и на ЦСКА. Но разликата е, че в БФС отдавна са останали сами, докато един наранен организъм показа нагледно как се надига, как се..
---------------------
36Коментара