Ние не сме от работилницата на Дядо Коледа, а от обикновения редакционен офис на Gong.bg, но също като него спазваме обещанията си (особено към най-послушните). След като получихме десетки материали от фенове, вече е време да започнем с публикуването на част от тях, онези, които екипът ни избра измежду многото страхотни анализи. От 24 декември, всеки ден, точно в 10.00 часа ще се появява по един коментар. Така че, единственото, което ни остава, е да благодарим на всички вас, за интереса, за чудесните материали, за страхотните пожелания към екипа. Надяваме се да няма разочаровани, а ако има – не се отчайвайте, ще има и следващ път!

Писмо до Дядо Коледа

Автор: Симона Медарова

Скъпи Дядо Коледа,

Тази година много слушах спортно шоу „Гонг”. Слушах и не вярвах на очите си. И аз като Моканина от разказа „По жицата” си казвах: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”. Затова, Дядо Коледа, моля те, нека през следващата година страданията за футболните фенове в България да не бъдат толкова жестоки. И ние заслужаваме да погледаме малко истински футбол на родна земя. Поне един мач. Без значение дали ще е на националния отбор или на някой от грандовете. Хайде, ако е прекалено трудно, и едно полувреме не е зле. Едно полувреме, в което на играчите да не им личи, че са прекарали тежка вечер из нощните клубове. Знам, че по Коледа стават чудеса, и те моля, мили Дядо Коледа, ако е възможно, ограничи културните посещения на родните ни футболисти в чалга дискотеките. Сигурни сме, че по масите могат да играят, но на терена още не сме ги видели. Чували сме много и за попаденията на футболистите ни - фолк изпълнителки, плеймейтки, манекенки, златки. Но колко хубаво би било да прочетем във вестниците и за други едни попадения. На някой футболен терен например. Само предлагам.

Предполагам, че футболните звезди на България вече са ти написали писма също като мен. Може би сред желанията им преобладават нови лъскави автомобили, маркови дрехи, някой и друг буркан с гел за коса или просто нова спътница в живота с обилно количество силикон и руси екстеншъни (удължения) на косата. Аз обаче ти предлагам да оставиш под коледните елхи на нашите футболисти други подаръци - мъжество, достойнство, смелост, отговорност и повече отдаденост. Определено биха им били от полза и току-виж сме доживели да видим националния ни отбор например да участва на някой голям форум. Чул ме Господ! А като заговорихме за Него - знаем, че Той си има доверени хора сред нашите известни футболисти. Дано удари едно рамо. След всичките татуировки, направени в Негова чест, заслужаваме поне класиране на следващия Мондиал. А дотогава ще гледаме Европейското първенство в Полша и Украйна. Отново по телевизията.

Дядо Коледа, моля те, опитай се да изкорениш абсурда от родния ни футбол. Идва ни малко в повече. Удавихме се в пародия. Пародия в първенството, в националния отбор, в анкетата „Футболист на годината”. За Коледа си пожелавам всяка жаба да си знае гьола. Да няма размяна на ролите. Нека футболистите да бъдат футболисти, а не гелосани манекени. Легендите на родния ми футбол да си останат такива (каквито ги обичаме) вместо да ги титулуваме с „Доктор хонорис кауза”. Управляващите пък да са управляващи, а не претенденти за най-добър футболист. В противен случай можем само да очакваме, че в края на следващата календарна година премиерът ще е не само футболист, но и джудист, щангист, волейболист, плувец, хокеист и какво ли още не на годината. Да, наистина министър-председателят надминава много от родните ни футболни звезди по важни показатели като дисциплина и отдаденост към отбора си например. Не сме го виждали и да щурмува нощните клубове за разлика от други негови „колеги”. Но до там ли стигнахме? Да търсим най-добрия ни футболист не по терените, а в правителството. Лошо, Дядо Коледа, лошо.

И все пак наближава Коледа. Време е за усмивки и радост. Нищо не ни пречи да си сложим розовите очила дори и за малко. През тях може би ще видим успехите на Станка Златева, на Кубрат Пулев, на „златните момичета”. Поне те ще ни топлят сърцата и ще ни доказват, че българският спорт все пак е жив. Имаме си герои, победители, с които да се гордеем. Именно те ни карат за момент да се порадваме, да забравим безкрайните абсурди, неотлъчно съпътстващи ни в ежедневието. Затова, Дядо Коледа, подари на всички ни надежда. Надежда за българския футбол, за останалите спортове, за България. Тя ще ни крепи и ще ни дава сили да мечтаем. Да мечтаем, че все някога невероятната 94-та ще се повтори, че клубните ни отбори ще играят в евротурнирите и ще побеждават. Спомням си как преди няколко години един български треньор заявяваше: „Приказката продължава!”. Дядо Коледа, моля те, нека приказката продължи...

Симона Медарова, 18г.