Съвместна публикация на Gong.bg и в-к Тема:Спорт

„Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов!”. Със сигурност би трябвало да има удивителен знак на края на тази емблематична, легендарна реплика от лятото на 1994 година. Онзи ден пак гледах пълен запис на дузпите срещу Мексико и пак настръхнах. Какво е това чудо, каква е тази магия, която прави всеки път така, че сякаш тези минути се преживяват за първи път? Наистина е фантастично и невероятно. Това, плюс мача с немците няколко дни по-късно, както и двубоя на „Парк Де Пренс” са величествени мигове в историята на българският футбол. За нас, като малко петънце на световната карта, те са не един Еверест, а Еверест плюс Мусала отгоре. Егати, почти 17 години по-късно да предизвикваш физическа промяна, да натопорчваш сетивата си от един вече, леко размазан стар запис от телевизията!

Във вторник лего се огорчих. Веднага след като Боби Михайлов бе избран за член на Изпълкома на УЕФА. Не поради избора, а поради реакциите тук-там. Не навсякъде, но си личаха. Някой сякаш се опита да ми открадне чистата емоция, онази неподправена футболна радост, към която трябва да си съпричастен, която не се изживява на сила. Появили се заглавия, след този избор, се мъчиха да ме убедят, че това било велика, грандиозна победа за българският футбол. Кое бе? Гледаме в офиса някакъв стрийминг от сайта на европейската централа, пуснахме си и Канал 3, всички бяхме леко неподготвени от френският език и липсата на превод. Нещо взеха да изброяват имена, чули-недочули се чудехме какво стана, избраха ли го Боби, не го ли избраха. И Сашо Диков дори се обърка и ядосан спря предаването. Пак се взирахме в компютрите, там някакви костюмари бяха седнали като на четворка белот около една маса и брояха гласовете. CNN, BBC и Euronews си даваха за Либия и Япония, никъде не излезе жълта лента с информацията за новите членове на Изпълкома на УЕФА. Слава богу, след десетина минути успяхме да потвърдим новината: Боби е член! Но някак си не настръхнах! Предаването от Париж не ме трогна, както предаването от Джайънтс Стейдиъм на 5 юли 94-а. Нови напъни от страна на някои колеги: това бил върхът за Боби Михайлов! И все с допълнението, че този избор бил успех за целият роден футбол. Абе ние да си бием Швейцария утре, това ще си е някакъв мини-успех, ама това, че шефът на БФС попада в някакъв Изпълком – айде моля. Постижението си е негово, лично и нищо повече. Нека не се опитваме да изкараме, че от следващият ден всеки българин ще си пътува свободно по света и ако го спре ченге при нарушение в Австрия например, само си подава паспорта, онзи униформеният казва: „Аа, яа, булгарише, Боби, Изпълкомен, бите, бите” – и ти си продължаваш необезпокояван по пътя. Или САЩ и Канада вкупом ще махнат визите по този повод. „Един изключителен успех за България и българският футбол” – каза също лаконично от залата в париж вицето на БФС Атанас Фурнаджиев. И Мишо Касабов и той да не изостане – същата песен. Разбира се, къде без Данчо Лечков, който чувствал това като двойна победа или нещо от този сорт. И докато за тях е донякъде обосновано, за останалите чуруликащи птички вече е притеснително.

Всичко това си е личен, професионален успех на шефа на БФС. И нито грам повече. Ако си мислите, че по света на някого му дреме, че българката Ирина Бокова генерален директор на ЮНЕСКО или пък доскоро Кристалина Георгиева бе Вицепрезидент на Световната банка, а в момента е еврокомисар с ресор хуманитарни кризи жестоко бъркате. Всъщност, то и няма как на някого да му дреме, по простата причина, че никой не знае за тези факти. Освен пряко заинтересованите. Но за Стоичков и в по-малка степен за Бербатов мнозина знаят. Защото са постигнали успехи в далеч по-популярна и комерсиална сфера. Може би е самият Боби Михайлов е бил достатъчно популярен, макар и в негативен смисъл в средата на 90-те години в Мексико. Защото си е свършил перфектно работата на вратата, хвана две дузпи и бе с огромен принос да изхвърлим надменните мексиканци зад борда. Засенчи дори онова перчещо се пернато Хорхе Кампос. Но влизането в изпълкома да вдигне реномето на България? Не и не. И пред кого всъщност да го вдига? Пред корумпираните и оядени останали функционери ли? Ами на тези хора, щом не им пука, че се води официално разследване на мача България-Естония, щом не им пука, че в същата тази България се случва нещо нередно, че един мач просто ей така не се изиграва – смятайте те самите колко са с двата си крака в кюпа. Колкото на някой представител на евро-комисия да му прави впечатление, че в страна от ЕС има корупция или има дупки по всички пътища, а това не трябва да е така. Боби просто получи ВИП-пропуск за „Клуба на незаинтересованите”. Ще потекат може би реки от свежи пари за рехабилитация на стаидони и бази? Ще ни дадат европейското първенство? Ще вземем до години финал за Шампионската лига ли? Чак такива баламурници не сме. Тези неща просто няма как да се случат. Както не са се случили на други места, въпреки, че те например имат представители дори в Изпълкома на самата ФИФА. Погледнете списъка. Пълно е гватемалец, алжирец,тайландец. А дори вицепрезиденти са от Камерун, Тринидад и Тобаго и дори от Папуа Нова Гвинея! Като знаем как им е цъфнал и вързал футбола на тях, всичко става ясно. И затова най-добре изобщо да не се спекулира с евентуалните ползи.

Грубата грешка на Михайлов ще бъде, ако не разграничи рязко двете си длъжности – тази на действащ президент на футболния съюз и тази, почти синекурната на човек, дето просто веднъж на два месеца ще се повесели с колеги на хубаво място нейде из Европа. Ако притъпи сензорите си за нарастващите футболни проблеми у нас, ако реши, че няма никаква опозиция, ако просто прецени, че всичко вече е ОК, само защото е надвил един малтиец, един литовец и симпатичният поляк Гжегож Лато – то горко само на него. Мястото в Изпълкома не му дава никакъв имунитет. Нито морален, нито съдебен. Макар, да дойде в перфектен за него миг. Всъщност адекватната реплика на Боре Касабов за Боре Михайлов от онези дузпи е при вторият пропуск на ацтеките, на Марселино Бернал – „Боби фантастично улови ъгъла”. Да, сега боса на БФС е хванал здраво топката с ръце. Но фантастичната седмица ще отмине. И ще останат да се бият още много, много дузпи. И не само от страна на тези леваци мексиканците.