Бившият национал на България - Благой Георгиев, бe специален гост в новото студио на Gong.bg. В интервюто за нашата медия Георгиев загатна, че съвсем скоро може да се завърне в българският футбол. Той сподели, че има хора, които са готови да инвестират в родния футбол, и съвсем скоро може да се случи нещо голямо.

Благо сподели, че България е една от малкото държави, в които хората се интересуват повече от това, което се случва с футболистите в личния им живот, отколкото на терена.

Той разкри и доста любопитни истории от клубовете, в които се е състезавал. 

Ето какво сподели Благо Георгиев пред Gong.bg:

"По време на празниците само съм ял и съм си почивал. Хората, които ме познават, знаят, че постя от много отдавна. Не е за показност. Свикнал съм и не ми пречи. Правя го повече от 16 години. Имал съм проблем заради това с много известни треньори. Те рано или късно са идвали на моето и клякат, виждайки че няма какво да направят".

"През последната година почти не съм се спрял на едно място. Постоянно пътувам, ходя на мачове. Отдал съм се повече на семейството си. В Русия съм играл 12 години и там няма такова нещо. Там хората ги интересува какво правиш на терена и не ги интересува какво става извън терена. Където съм бил, винаги съм бил капитан на отбора. Те имат уважение към мен, както и аз към тях. 

В България се гледат съвсем други неща. Останаха много малко истински журналисти, с които има какво да си кажеш. Останали са само жълтурковци и гледат само какво да измислят. Тук са само лъжи и измислици. Затова съм съдил и много медии, които спират да говорят след това за мен. Аз не държа да се харесам на хората, да ме обичат. В моята социална медия има 200 хил. гледания и хиляда-две хиляди лайка. Аз съм им интересен, ама няма да лайкнат."

"Моите деца и те са постоянно в телефоните. Моят син не гледа друго освен футбол. Но има неща, за които нямам думи. Виждат ги малки деца. Ако зависи от мен, щях да спра всички тези социални медии. Ние живеем в такъв век, че без това не можеш. Моето поколение от сутрин до вечер е било навън. Ние не знаехме какво са телефони. Всички ритаха топката. Имал съм треньор в Русия. Вячеслав Грозни в Терек. Правим разбор, аз съм в центъра с гръб към нашата врата. Единственото, което мога да направя е да върна на този, който ми е подал, защото има двама човека зад мен. Той ме пита защо не съм се обърнал. Аз казах, че това не е Плейстейшън и така не се играе. После се извиних. Защото, треньорът винаги е прав. 

Тук има много треньори, които никога не са се събличали по физическо. Как да вземеш пример от такъв треньор?"

"Аз никога не съм се бъркал на треньорите. Гледах да подбера такива треньори, на които им се занимава и са отдадени на тази професия. Преди да си направя школа, съм ходил и съм наблюдавал как работят дадени треньори. Има ужасни ситуации - да обиждат футболисти, малки деца. Футболистът трябва да идва с удовлетворение на тренировка и да чака следващата тренировка".

Относно новата си любима, Благо сподели:

"На Ивана и харесва да ходи по стадиони. Братята и са футболисти. Тя е свиканала с това, футболът й харесва. Постоянно пътуваме, гледаме. Футболът винаги ще е част от моя живот. Важното е, че й харесва и ходим да наблюдаваме хубави мачове. Най-много и хареса на "Алианц Арена". Гледахме мача с Манчестър Юнайтед. Когато съм на "Мала Маракана" винаги се сещам за разни неща от миналото. Тунелът на Звезда е отдолу. Винаги ми е напомняло за филма "Гладиатор". По стените е написано "Остави си сърцете", "Остави всичко". И в момента изтръпвам.

Тя не обича публичността и затова никъде не се показва. И аз гледам почти никъде да не излизам тук в България. Имам си определени хора, с които се срещам. Малко са, но знам, че са истински приятели. Докато бях футболист всеки ти е приятел, а после ги няма. Те си знаят за кои говоря."

"Работи ми се за българския футбол, защото вече 3-4 години минаха, откакто не играя. Трудно е след футбола, когото и да попиташ. Липсва този начин на живот, имало е 20 години едно и също, което се е случвало. Социалната ми среда не е свързана много с футбол, повечето ми приятели нямат общо с играта. Повече си говоря за футбол с хора от Германия и от Русия. Тук си идвах само за националния отбор. Нека се случи нещо и да видим какво ще стане. Преди да стане официално нещо, не мога да говоря. 

Искам да дам от своите познания и всичко, което съм постигнал, да мога да го пренеса някъде. Времето лекува всичко. Тогава при преговорите на Левски с Диксън бях афектиран, че не стана. Не съм левскар, ясно е, че „сините“ фенове не ме обичат. Искат някого, когото да милее за футбола. Правили сме много неща с Мъри, Павел Колев, Сираков. Тези, които бяха около нас, знаеха, че беше нещо реално и което трябваше да стане. Не искам да се връщам към този момент, няма полза от това.

Има хора, които искат да инвестират в българския футбол и може да се случи нещо. Гледам винаги, ако може да се помогне на България и футбола тук. Трябва да се помага и да се търси. Хората си нагнетяват едно мнение за даден човек, те не знаят истината каква е. Не съм казал нищо против някого, но хората трябва да знаят, че това, което се говори за мен, е почти винаги измислица. Не държа да ме обичат, имам семейство, което да го прави. Който ме познава, знае, че аз съм много верен и винаги помагам."

"Цялото мислене в България е негативно. Ти не гледаш да си добре, а другият да е зле. Везенков беше номер едно, като човекът е заслужил, както и Григор. Те са прославили България. Има обидени явно, може би донякъде с право. Всеки си гледа от неговия ъгъл. Трябва да мислиш реално, а това тук е рядко. Имаше една година, в която и аз не бях доволен от класацията „Спортист на годината“. Не е важно кой ще я спечели, а после, като се съберем в националния отбор, да бъдем задружни и здрави. Хората искат България да побеждава, без значение кой е първи или втори."

За класацията "Футболист на годината" 

"Няма много варианти за футболист номер 1 на България за 2023-а година. Може би Десподов, Ивелин Попов също може – прави страхотни мачове в Ботев. Десподов е пример за човек, който играе страхотно в България, но след това в чужбина някъде се губи нишката да е добре. В Гърция играе добре, но тяхното първенство е близко до нашето. Десподов има всички качества да му е тласък за кариерата, тъй като е добър футболист."

За националния отбор на България и Илиан Илиев

"Познавам се с Илиян, но не знам как работи. За един треньор фактите говорят. Черно море е на първо място, като винаги е в челните места в последните 10 години. Само адмирации за Илиян. Първите 2-3 мача винаги има едно избухване, но се надявам при новия треньор да има постоянство. Със звезди всеки може, но като нямаш тези средства, вече си личи работата на треньора. При него се получават нещата, явно е кадърен човек."

Битката за титлата

"И миналата година имаше шанс за нов шампион, но не се получи. Пак ще стане така, според мен. Лудогорец е най-класният отбор, с най-добрите футболисти. ЦСКА има качествени играчи, но нямат мисъл в играта на отбора. Бият винаги с някаква мъка и късмет. Черно море няма да издържи до края, защото няма дълга скамейка. Дано има нов шампион, но Лудогорец за мен отново ще спечели титлата", бе мнението на Благо за относно битката за титлата.

Борбата за най-високия пост в родния футбол

"Не мога да говоря нито против Боби, нито против Бербатов. Мога да кажа хубави и лоши неща и за двамата. Не искам да навлизам в тази тема. Може да е бивш футболист този, който ще оглави българския футбол, но да си заобграден от хора, които са бизнесмени и разбират. Може и да е бизнесмен, но покрай него да има футболни хора, които разбират материята. 

Не знам кои са кандидатите още и не съм видял план, само се карат и обиждат по медиите. Това е грозно и трябва да се разберат очи в очи, защото го правят за българския футбол, а не за себе си."

"Винаги бих съдействал за трансфери на български футболисти и съм го правил, но не го афишираме. Руското първенство вече не е това, което беше преди няколко години, но трябва да отидеш подготвен и готов, че отиваш в по-добра лига. Един Краев, който за мен израстна много, може да се случи. За Уелтън важи същото. В Лудогорец са си добре и тук, няма нужда да ходят в Русия."

"Жената до мен – Ивана Главчева е жената, която обичам. Много истории имам. На преден план ми излиза, когато бяхме на мача Байерн Мюнхен - Манчестър Юнайтед. Естествено, бяхме при Байерн, не сме били в агитката на Манчестър и когато те вкараха гол тя започна да се радва. Всички започнаха да ни гледат, а аз се опитах да им обясня, че не разбира. Понякога заради жена могат да те набият (смее се).

С Иван Главчев се знаем отдавна, приятели сме. Чак такива истории с него нямам, защото не сме дългогодишни приятели. Разбрах от други хора, че е бил добър футболист. Даже е бил младежки национал. Наистина е бил добър."

"За Рамзан Кадиров мога книга да напиша, много го уважавам. Той ми е помагал много пъти. Може би като ми даде първия джип. Играхме със Зенит, бихме ги и вкарах гол. Това беше вторият ми мач в Русия, не знаех нищо. След мача влизаме, къпем се и домакинът ни предупреди, че шефът идва. Сложих кърпата, дойде той и ми хвърли едни ключове. Каза ми да вкарвам всеки мач. Този човек е идвал на почти всяка тренировка, всеки мач, винаги ни е поддържал, дори да паднем. Повдига духа и ти се иска да се представиш по-добре в следващия мач."

"Имам един случай, Рууд Гулит ми беше треньор и почна поста. Аз, както винаги, постя. Той ми вика, че няма да играя, а аз съм капитан на отбора. Казах му, окей няма да играя. Аз постя от 15 години и не исках да споря. Играем със Спартак Москва и ни водят 2:0 на полувремето. Каза ми да загравям и аз му казах, че нямам сила. Паднахме 3:0 и вечерта му е звъннал, който трябва, и го е питал защо не играе Георгиев. Питаха го каква религия изповядва, а той отговорил, че е атеист. Намазаха му ските бързо. По-добре да вярваш в нещо, отколкото да си атеист. Никога не съм имал проблеми."

"Христо Стоичков е човекът, който за първи път ме взе в националния. Най-големият български футболист и голям човек. Може би доста държави ни знаят заради него. Всичко е казано за него, едно много голямо браво и благодаря от името на цяла България."

"Винаги ще го чувствам близък Венцеслав Стефанов, той ми подаде ръка, когато бях на 16 години. Той ме вкара в големия футбол, бил е винаги близо до мен и ми е давал съвети, които не винаги съм слушал. Тая само добри чувства към него и така ще си остане. Аз играех в Германия, преди да отида в Русия и имах предложение от Кьолн за 3 години и ние седим с него и той ми каза: "Благо, ще ти кажа само едно, детето ти като порастне няма да те пита къде си играл, а като отвори хладилника ще пита - абе тате мляко има ли?"Аз разбрах какво има предвид и така останах много години в Русия. Лошото е, че понякога не съм слушал съветите му."

"Джо Диксън е човек, който за мен щеше да оправи Левски. Много умен човек, но за жалост не се получи. Той постоянно се хващаше за главата за какво ли не. Показахме му базата на Левски, той се учуди, гледаше да не ни обиди, но то се разбираше. То неговият отбор, който бе в 7-8 дивизия имаше повече терени и условия. Едно е Англия, друго е България, там са парите."

Благой Георгиев не пропусна да се пошегува с Валери Божинов, с когото са приятели.

Божинов? Водещият? Божинката винаги съм го чувствал близък. Доста случки имаме с него, които не са за разказване. Той достатъчно прави всеки ден с неговите появи, всеки ден е случка на него. Не успях да го гледам на Нова година, надявам се, че добре се е справил."

"Всички имена, които каза са доста близки до мен. Голям респект към Черчесов. Той е може би най-добрият треньор, с който съм работил. Голям професионалист. И винаги си държи на думата. Имало е случаи, когато не са ни платили заплатите и той казва да не излизаме на тренировка. Той много изискваше от нас, помня като ходихме на тренировки ни взимаха кръв, теглиха ни на килограми. Прасе да бях, нямаше да ме теглят толкова - всеки ден. Накрая вкара дрегер за алкохол, още на първата тренировка изпаднаха 10 човека с много тежки глоби. Глобяваха ни за по-високи килограми. Това е, дисциплината беше най-важна за него и съм научил много неща."

За финал Благо отправи пожелание за 2024 година. 

"Искам всички да са живи и здрави, Бог да ни пази. Да не гледат другите, да гледат себе си и да бъдат малко по-човечни. Нека хората да не са завистливи, а да помагат на другите. За мен си пожелавам това, което с партньорите ми сме замислили вече да се случи" 

подкрепя българския спорт