След като преди дни излезе първата част от интервюто с Ивелин Попов, дадено за подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“, в което той говори по актуални теми, сега ви представяме втората част от страхотния разговор с трикратния победител в анкетата „Футболист на годината“. Капитанът на Ботев Пд се върна към миналото си и се сети за култови и неразказани истории, но Попето говори и за бъдещето си.

- При толкова много оферти защо избра Турция и защо не се случи трансферът в Блекбърн?

- Турците избраха мен, така бих го казал. Аз тогава отидох до Блекбърн. Дойдоха да ни гледат един мач. И след него Гриша Ганчев ми казва: „Качи се горе до доктора“. Викам си: „Сега пък какво съм направил?“. Отивам още по екип. И там един човек, главен скаут на Блекбърн. Гледали са ме от няколко мача. Не са ми казали, сега ми казват, одобрили са ме. „Ще те поканим на проби в Блекбърн“, ми съобщават. Сам Алърдайс беше треньор. Отивам аз, четири дни проби. И в първата тренировка трябваше да ме видят физически как съм. Ок беше! Втората тренировка ме пускат в средата. Аз топката не я пипнах. Само я гледах така над мен летеше. И се изнервих. Ние тук в България шампиони станахме, Купи, Суперкупи. И вече си мисля, че от мен започва света. А то не е така. След тренировката ме вика треньора и ме пита: „Какво мислиш?“. Казвам: „Ами не пипнах топката“. А те играеха с Фулъм и тренират само дълги топки, защото такъв беше стилът им тогава. После на третата тренировка бяха по-добре нещата. А след четвъртата тренировка аз не знам какво ще става, ще ме оставят ли или не. Викат ме при Алърдайс и аз му казвам: „Ама вие не сте гледали една тренировка“. И той дръпна така пердето и гледаше всичко от прозореца. Той каза: „Слушай. Ние не каним футболисти на проби за четири дни, защото за това време не можем да кажем дали даден играч става или не. Ние сме те видели, проучили сме те. Знаем ти и характера. Взимам те, но да знаеш, не си мисли, че ще играеш, когато мислиш, че си готов. Ще играеш, когато аз мисля, че си готов. И аз казвам: „Да, добре“. Доволен съм. След това се връщам в Ловеч. Гришата казва: „Няма да играеш мачове, само ще тренираш, докато оправим документите“. Тогава трябваше да си натрупал определен брой мачове за националния отбор, за да ти дадат виза. След това пътувах. Четири часа изследвания на 31 август. Докторът беше взел една папка и казва: „През 2008 г. си играл толкова мачове, през 2009 г. защо толкова? Видяха операцията от херния. Казват, че съм добре. Отиваме със Стойчо Стоилов в офиса на Блекбърн. Влизам аз в едно голямо фоайе. Президентът, Стойчо и още един човек от клуба са там. И гледаме на едни монитори, нали знаете как вървят отдолу последните новини, като от CNN. И аз седя, седя. По едно време ме викат. Президентът ми казва: „Съжалявам. Трябваше да продам в последната минута един нападател, за да мога да те взема. Върни се в Литекс, през зимата ще те взема. Давам ти дума. И аз казвам, ок. А след това като се върнах от пробите турците вече почнаха да ме ухажват. Иванков мисля, че беше в Турция, много хубави думи беше казал за мен на треньора. Няколко футболисти имаше. Те си събират информация. Отивам в хотела вече, малко разочарован. И ми звънят от Турция. Аз тогава агент нямах, аз много много не съм и имал. Звънят ми от Турция и казват, че ме искат, предлагаме ти тези условия. Аз съм 22 години. Отказах в първия момент и казах какво искам. След пет минути пак ми се обадиха. Ок, кога се прибирате от Англия? Ние казахме утре и ме чакаха на летището. Бяха взели този ВИП-а. Една стая! Този агентът Ибрахим Коруджу, небезизвестният, беше герой там. Седнах, подписах и отидох на лагер с националния отбор. А тогава Гришата ми звъни и пита: „Сигурен ли си, че искаш да отидеш?“. Казах му, че в Литекс спечелих всичко, искам да отида да пробвам. А той каза, че моето място е Западна Европа. Но това си беше моят избор. Газиантеп тогава от четири мача имаха само една точка. На едно от последните места бяха. Отидох, завършихме на четвърто място и полуфинал за Купата.

- Не те ли блазнеше Англия?

- Не, че ме e блазнило. Така ми се разви кариерата в Турция и Русия, че бях доволен. Аз с Мартин О'Нийл говорих на FaceTime през 2013 година, когато Стилиян Петров ми звъня, искаха да ме вземат. Аз дори не съм разглеждал офертата. Стилиян ми казваше: „Попе, това е Астън Вила. Да отидеш, да пробваш да се адаптираш. Дори да не се адаптираш, ще те преотстъпят пак някъде по Европа”. Но тогава така разсъждавах. Може би до някъде малко съжалявам за тези избори. Но така се е развила кариерата. Не съм фен на клишето, че не съжалявам за нищо. Напротив, съжалявам, защото някои неща можеха да се развият по друг начин. И ако отидеш в Европа. За децата и за семейства е по-добре. Аз смятам, че дори да отидеш, както аз отидох в Турция, и от там можеш да направиш трансфер. Имах възможности. Имах оферти, те са ми още на телефона, от европейски отбори. Българското първенство е на едно ниво, полското е на малко по-високо. Турското пък е на още по-високо. Отиди там, покажи се. Там е друга аудитория, друго темпо, друга реклама. Ако чакаш един бял гълъб да ти дойде да ти кацне на рамото, може да не го дочакаш. Имал съм колеги, които оферти лично съм ги виждал с очите си, правил съм им връзката, но ги отказват. Или искат го от Италия, а той казва: “Ама аз искам в Милан”. Е, искаш, ама... Отивам в Турция и моята резерва взимаше 3 или 4 пъти повече от мен. А аз играя всеки мач. Отивам и му казвам: “Тренер, защо се получава така”. И той ми казва: “Този футболист сме го взели от шампиона на Аржентина”. И гледам като са го представлявали, гледам шалове, венци. Отивам аз да подписвам – с Ибрахим Куруджу, и с един шофьор с мустачки – добър човек, ама никой. Ти идваш от шампиона на България, а той – от този на Аржентина. Разликата е паспортът, имал е късмета да се роди в Аржентина, но и той е положил много труд, за да стигне до това ниво.

- Призна, че си суеверен, правиш ли нещо специално преди мач?

- Не давам интервюта. Имам икони със себе си, не съм свръхнабожен, но си вярвам. На инвалидно място не спирам никога. Едно от суеверие, друго от пример.

- Кои са ти любимите числа?

- Имам си. 71, а синът му е роден на 17-и, обърнато. 10, дъщеря ми е родена на 10 март. Жена ми е осми месец.

-  Да те върнем на престоя ти в Русия и по-конкретно на трансфера ти в Кубан Краснодар. Ще разкажеш ли подробности?

- Бяхме изключителен отбор. Три години, Европа, групи, финал за Купата. За този финал най-много ме боли. В Русия администрацията отпуска бюджет на отбора. Ние водихме до 75-ата минута, португалецът Уго Алмейда водеше нашето нападение, а аз играех зад него. Победителят отиваше директно в групите на Лига Европа. После се поразвалиха нещата. Аз си тръгнах през 2015 г. После и други, и отборът тръгна надолу - „Б“ група, „В“ група.

- С Кубан победихте Анжи със Самуел Ето'о...

- Да, точно така, в края на май. Аз вкарах победния гол, беше страшна жега. Стадионът пълен, хората радостни. Тогава руското първенство беше веднага след петте големи. Бяхме преди Португалия. ЦСКА Москва и Зенит спечелиха Купата на УЕФА. Имаше пари, направиха се стадиони, когато има инфраструктура, е съвсем друго. Когато отидох имаше правило да играят трима руснака и осем чужденци. След това заради световното започнаха да го променят – 4, 5, 6, а в един момент го премахнаха. В Спартак Москва имахме 12 чужденци, всички национали. Бокети – на Италия, Таски – на Германия, Луиз Адриано, който има мачове  за Бразилия, други също. Имаше период, в който 6 играят, други 6 почиват. И след това се сменят. А в същото време руснакът, ако не играе в Спартак, ще отиде в Зенит.  Има търсене. Но на национално ниво нещата не се получиха.

- Подобно правило може ли да се наложи в България?

- Помните какво беше – 3-4 минута контузен и излиза младият играч до 21 г. Въпросът е друг – заставаш като глава на един клуб и казваш: Ще налагам или един или двама. Не можеш да наложиш петима. Другите по-качествени ще ги пусна под наем в „Б“ група, но в някой от лидерите. Така го учиш да побеждава. Ако някой отиде в клуб, в който не дават заплати, няма как да стане. Защото той ще взима, а другите – не. И те ще му кажат: “Играй ти!”. С лоши терени няма как да развиеш футболист. За мен клубовете трябва да имат банкова гаранция. Един месец ако се забавят заплатите, да могат да си вземат футболистите парите. За да бъдат те и семействата им спокойни.

- Защо са толкова лоши терените в България?

- Когато играеш на разорана нива, това не е футбол. Антонио Перера се контузи от никаква ситуация. Антони Уджа и той се контузи. Много момчета се контузиха заради терените.

- Синът ти тръгва ли по твоите стъпки?

- Тръгва, но сме го оставили индивидуално, да си реши сам. Не го водим за ухо. Виждам му пропуските, казвам му ги. Той си преценява. Идва по мачове и гледа. Пита ме защо не победихте, защо не вкарахте гол. А жена ми като се ядоса го пита, защо и неговият отбор не е победил и той се качи нагоре в стаята (смее се).

- Като стана дума за парите – как успя при тези заплати в Русия да не ти се завърти главата?

- Имало е период, в който съм смятал, че всичко се върти около мен. Но бързо успях да се приземя. В Менделеевата таблица все още има елементи, които не са успели да изследват - така, че си представете какви богатства има в Русия. И природен ресурс, и финансов. Мегабогати хора има в тази страна.

- Да поговорим и по една тежка тема – националния отбор по футбол...

- Приемам всичко лично, след всяка загуба е било тежко. Имало е и добри периоди, най-вече при Петър Хубчев. Имаше химия, победиха се силни отбори. Може би са прекалено високи изискванията към тима.

- Да те върнем на прословутия мач с Малта...

- То имаше толкова много положения, като дори, след като изпуснах дузпата, ударих греда след подаване на Мишо Александров. Изговориха се много неща. Но от друга гледна точка, тогава имахме отбор. Тогава бяхме футболисти. Георги Миланов сега е в Румъния. Гледал съм му няколко мача – хубава атмосфера, бърз футбол, фенове. Миналата година се спасиха, тази година се борят за първите места.

- Какво е мнението ти за социалните мрежи?

- Хората, които го ползват за работа, е добре. Но за младите не е добре. В Албания се забрани „Тик-Ток“. Мозъците на децата все още не са добре развити и не знаят кой и защо го прави. Това не го разбират. Трябва да се ограничат социалните медии за деца под 18-годишна възраст. Футболистите, които стоят в социалните мрежи, стават лабилни. Един го гледам, имаше излишни килограми отгоре. Стискам го леко и очите започват му да се пълнят със сълзи. Нямат психика.  В Марибор имам приятели. Със Спартак Москва играхме срещу тях в Шампионската лига. Те имаха големи заплати, а в един момент тези възнаграждения се намалиха. Но Марибор пак е Марибор! С Ваня Дъркушич играх, който сега е в Цървена звезда. Той ми каза през 2020 г., че заплатата в Марибор е била 5000 евро. Излиза се пред общността и се казва: „Разполагаме с тази рамка, очаквайте това и това. Ако надскочим себе си, добре дошло“. Сега Марибор пак участва в Европа, вдигнали са средствата, има спонсори. Още в 6-и клас съм учил, че Словения е най-хубавото място за живеене. Но не дават големи пари за футбол.

- Забраняваш ли социалните мрежи вкъщи?

- По един час на ден имат. Не става без родителски контрол.

- Ти гледа ли филма за Гунди?

- Да, ходих. Страхотен филм! На премиерата бяхме поканени целия клуб. Уникален филм, като той е имал перипетии в живота си. Всеки минава през това.

- Всеки оцелява обаче...

- Да, то футболът в България е джунгла. Без късмет не може. 

- Сякаш си последният мохикан в българския футбол.

- Вече съм на края. Започнах да го усещам, да го чувствам. Гледам телевизия – много хора, с които съм играл, са свършили. Прави ме горд, че съм играл с Бербатов, със Стилиян, с Илиян Стоянов, с Мартин. Срещу Гонзо съм играл, срещу Кривия. Това са емблематични футболисти. Срещу великото поколение от 94-а не съм играл, но те са на годините на баща ми.

подкрепя българския спорт