Уж картите на основните играчи в българския футбол вече са раздадени и всеки от тях знае какво може да постигне с тях, но явно не е така. Някой може да обяви терца, петдесет, а може и сто в последния момент и страхът от това предизвиква осторожно пазене на лозето.

Дразненето на ситно и дребно в „А“ група никога не е преставало, но с навлизането в решителната фаза от сезона все повече ще се засилва.

Сега всеки дебне другия дали случайно няма да почива десет часа повече преди мача и дали съдията не е дал два тъча повече за съперника. За цветисти реплики от рода на „SOS“, видели бял свят вчера, пък да не говорим. Там фантазията на „футболните хора“ у нас работи с пълна сила.

Наскоро колега, работещ в медия с насоченост към английската висша лига, ме попита как издържаме на тези непрекъснати скандали в българския футбол. Как издържаме – свиква се. Или оцеляваш в родната джунгла, или си обречен. Това с пълна сила важи за всички – президенти, треньори, футболисти, фенове, журналисти. Всички!

Стрелят с въздушни пушки /или с прашки?/ по фенове, коли се врязват в ресторантски маси... Има богато разнообразие в прийомите на дразненето, заяждането и изкрейзването по нашите стадиони.

Такива са законите. На джунглата и на българския футбол.