Съвместна публикация на Gong.bg и Тема Спорт

Хайде затворете очи и кажете веднага колко купи на страната е спечелил ЦСКА. За титлите е ясно - често журналистите си помагат, за да избегнат повторенията в текстовете си с определението "31-кратни шампиони". Тези трофеи се помнят, но купите? Хайде де, минаха десетина секунди и май още не сте отговорили правилно. Може да ви звучи крайно непрофесионално, но и аз понякога си помагам, търсейки точната информация. Както всеки от вас, и аз реших да вляза в Уикипедия, където започнах лекичко да попадам в лапите на хаоса.

В началото на информацията поне към днешна дата пише следното: ЦСКА /изговаря се це се ка/ - това в скобите го пише съвсем сериозно, е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и 3 Суперкупи. Така - вземаме сметалото. Тия Суперкупи засега ги оставяме настрана, че само се пречкат. Общо купите според тази справка са 23. Малко по-надолу обаче стигаме и до раздел "Успехи", където срещаме следната статистика: 19 пъти носител на националната купа. В скоби се пояснява, че в тази бройка се калкулират 10 пъти Купата на България и 9 пъти тази на Съветската армия, чийто паметник тези дни бе обект на национално обсъждане. Има там някакво дублиране, през което време се отчита само по една купа. След това се прибавят и още 5 купи. Обяснението е - национална купа в неофициални турнири. И пак някакви издания на съветския турнир плюс първата купа на страната през 1981 година. Абе, съвсем се объркахме, ама според това инфо купите на ЦСКА до момента са общо 24. Хм, че нали бяха 23? В други източници пък цифрите варират от 22 до цели 27 купи! Изобщо тотален миш-маш. Всъщност сигурно нещо подобно е и при Левски, объркването идва най-вече от това дублиране на местата през 80-те години между реално съществуващите тогава два трофея освен титлата за първо място в първенството. Но всичко това води до следния простичък извод: купите никога не са били приоритет, повод за гордост, каквато са титлите и които се отчитат дори чрез видоизменение на клубната емблема. Освен ако не си Сливен или Берое, които съответно през 1990 и 2010 години триумфират в надпреварата и за тях това си и мил спомен за цял живот. За ЦСКА последната спечелена купа ще остане в съзнанието единствено с два факта - първото каквото и да е отличие в ерата "Титан" и моралната тапия, която си извоюва Милен Радуканов и която го остави треньор на червените и до този миг. Общо взето, нищо повече. Да, за голяма част от играчите от настоящия състав на ЦСКА победата над Славия и връчените след това златни медали ще се помнят като момичето, което е отнело невинността ти. Но запалянкото на ЦСКА е виждал много титли и много купи, той е далеч от трофейната девственост.

Еуфорията от мача на 25 май отмина до края на същия месец. Тя беше просто един заслужен и победен завършек на добрия пролетен полусезон. Новият обаче предстои след малко повече от един месец. В ЦСКА трябва да знаят отсега следното: 32-ата титла трябва да бъде поставена не като цел, а като самоцел. Нищо друго не трябва да пречи на постигането й. Купи, суперкупи, някакви други награди на секундата трябва да бъдат поставени на задната седалка. На предната, до шофьорското място трябва да стои тази за първенец на България. И в ЦСКА да поемат към дългия път, който предстои. Тук стигаме до най-съществения момент, който може да бъде ключов в цялата бъдеща схема. Месец август и плейофният квалификационен кръг на Лига Европа. След двата поредни пробива с влизането в груповата фаза няма как на шефове и публика да не са се усладили близките срещи с нормалните, бели европейски тимове. Макар и почти изцяло завършващи с крах. От двата си престоя в тези групи ЦСКА изригна веднъж с някаква епизодична геройска проява край Пратера и направи хикс на Фулъм в София. Толкоз! В същото време в края на единия сезон бе на фрапантните 12 точки от първото място, а в края на следващия - на отчайващите вече 14 точки след шампиона. За ЦСКА това е много, това е болезнено, непривично. И на това нарастване на пропастта не само трябва да се сложи край, ами направо да се вземе нова титла. И ако се случи това, което е логично и вероятно да се случи - ЦСКА със своя прословут карък (б.а -обърнат само веднъж в новата история с ТНС миналата година) да изтегли някой зъл и крив противник и да отпадне само след една-единствена евробитка този сезон, то това задължително трябва да се приеме повече от спокойно. Без излишни драми. Е, не и да се отпада от Хонка Еспоо, ако изобщо подобни финландски любители на играта с топка се промъкнат до този етап. Но в ролята си на непоставени червените трябва отсега да подготвят психологическата почвата за отпадането си, без това по никакъв начин да попречи на основната им цел през идния сезон. И без това да звучи пораженчески. За първи път, колкото и да е трудно подобно мислене и подход да бъдат асоциирани с ЦСКА, знаейки за безчетните драми след всеки хикс, на "Армията" трябва да бъдат достатъчно мъдри и да не се самоизядат като канибали по време на кулинарен фестивал. Както до болка го правят вече близо две десетилетия. Поради това задължителните победи, без грам издънки срещу тимове като Калиакра, Светкавица, Ботев Враца, Видима (ако остане), Монтана и подобни са далеч по-важни от някой фойерверк в мач почти без значение от Лига Европа.


Първото тренировъчно занимание вчера бе подобаващо. Факли, димки, дори и няколко бомбички за екшън и за да вземат акъла на новодошлите. Подобаващо за клуб като ЦСКА. Подобаващо за отбор, тръгнал да става отново шампион след няколко години пауза. Ясно е, че феновете ще бъдат зад отбора. Шефовете от своя страна засега предимно купуват, далеч по-умерени и предпазливи са в продажбите. Дори офертата на Карлсруе за Джузепе Акуаро е била отхвърлена като неприемлива. А италианецът категорично бе обявен за продажба. Ако успеят да устискат на натиска и да задържат Спас Делев, то Радуканов няма от какво да бъде недоволен. Нещо повече - трябва да бъде безкрайно надъхан и жаден за нови успехи с ЦСКА. Много от последните няколко сезона при ЦСКА са били специфични по една или друга причина. Този обаче задължително трябва да бъде белязан от мотото "Титла или нищо!". И то да се следва с неотлъчна вярност. Паралелните инициативи на ръководството като тренировъчни терени, игрища, бази, ресторанти, кафенета до последната будка за семки и гевреци трябва да се задвижат, но приоритет остават построяването и изграждането на 32-ата шампионска титла. След което самите те ще разберат как тухлите за строеж са станали някак по-леки, как бетонът се бърка по-добре, как разрешителните се дават по-лесно. Защото това, за което са се захванали, ще удвои, дори утрои своя смисъл. Така че на червения хоризонт има само една ясна и отчетлива цел. Да идва 32-ата.