Ако си мислите, че ще се избием да гледаме новото издание на „А” група, само заради присъствието на Лудогорец или пък персоналното на Янис Зику – жестоко се лъжете! От днес започва поредният сезон в българския футболен елит, който би трябвало по скоро да затвърди някои негативни тенденции, отколкото да остане в историята с някакви нечувани до сега рекорди по посещаемост или тв-рейтинг. Появата на отбор, като този на Кирил Домусчиев от Разград е само по себе си чудесно явление. То обаче е в прекалено ембрионален стадий. До пълното му развитие или поне до разрастването му в степен, при която приковава интерес има време. Трябва да минат месеци. Лудогорец трябва да вземе няколко сериозни скалпа, преди да му бъде обръщано подобаващо внимание. Дори и не този на старта. Евентуален положителен резултат срещу Локомотив Пд ще бъде обект единствено на дебати относно редовността му.

Колкото до пристигането на родна футболна почва на фигура като Янис Зику, румънецът също трябва да се доказва. Трябва да мине кастинг пред българския фен, колкото и това да му се струва под нивото. Близката история на ЦСКА се явява особено жестока към пребиваването на звезди от подобен калибър у нас. Само два примера са достатъчни. Миналият февруари Даниел Панку тръгна също с гол, гръм и трясък. В първия пролетен кръг на „Армията” срещу Локо Пд. Скоро след това си тръгна от България. Преди малко повече години пък, Лео Лима пристигна като пророк, яви се в ролята на Спасителя. И той вкара една дузпа срещу Пюник Ереван в дебютния си мач на „Армията”, но дни по-късно бе забелязан от бдителни бакшиши на аерогара „София” да бяга със сакче в ръка и с Родриго Соуса за компания. Така че нека дадем време на Зику да подиша мръсен софийски въздух, преди да се покланяме пред него. Много често големите звезди са се пръквали там, където не ги садиш, където нямаш и най-малко очакване. Една от най-знаменитите саги напоследък, свързана с трансфера на Гара Дембеле, месеци преди това бе в сферата на налудничивите фантазии. Нападателят пристана на Левски с доста дискусионно СВ от престоя си на Лаута. Вкарал дори вече над 10-15 гола, негативно настроени специалисти, псевдоспециалисти и обикновени форумни герои опитваха да ни убеждават, че всеки момент голеадата на Гара ще секне, като досадна хрема след прием на мощен антибиотик. Не секна. Дембеле се превърна в една от малкото реално конвертируеми звезди, продукт изцяло на „А” група. Сега него го няма. Ще рита в Германия, но пък го има Спас Делев. Добре де, като го има защо цяла пролет имаше празни места по трибуните на мачовете на ЦСКА? Защо не бе пълен докрай стадион „Лазур”? Ето, Спас пак се развихри и вкара два фантастични гола. Изводът е, че индивидуалните представления не водят до голям наплив към стадионите. Сещате ли се за легендите от едно време? И нали не си представяте, че някои ще донесе два бидона с чисто рафинирано олио пред стадиона за да ги размени за билет за мач? Няма как да стане, ако ще Дембеле и Делев да се съберат в един отбор и да вкарват по пет на мач.

Всъщност отдавна българското футболно първенство не подлежи на каквато и да е категоризация. То е опако, криво, на моменти дори скучно. Оправданието „друго няма” продължава да върви. Дори е унизително да продължаваме да преповтаряме абсурдите с които е заобградено. И които допълнително му добавят от страна на БФС. Със сигурност най-новата държава в света – Южен Судан има по-навреме направена и по-практична програма, от тази която изплюха преди 2-3 дни. При това само за четири кръга! Това е обида, самите кретени в БФС плюят на себе си, на собствения си продукт, на този който предлагат на феновете, от които в крайна сметка би трябвало да зависят. Приличат ми на гадни келнери от края на соца, сервиращи в долнопробен ресторант в Китен. Като онзи от „Оркестър без име”. Келнери, които плюят в манджата на клиентите си. Защо ли? Защото им е крив света, не им пука или просто за спорта. В Египет по време на война довършиха шампионата си, в Афганистан и Ирак също играят, приклякайки под свистенето на куршумите. Тук обаче се гаврят и всички около и най-вече под тях мазохистично се кефят. Щуротиите с баражите, липсата на програма, тоталния хаос с тв-излъчванията, идиотската идея за заключени мачове, подхвърлена без каквато и да е елементарна подготовка. За всички тези гафове навсякъде по света следва колективна оставка. Но само в България следва дебелоочие! Размерите му стигнаха невиждани граници и по време на последния Изпълком, където всички вкупом се бяха заели със задачата да издоят някаква сума от ЦСКА наведнъж, а не както съдът вече се е разпоредил това да стане – на порции.

Привет футболна есен! Така ли беше, достатъчно приветливо ли звучи? Трябва да се очаква феновете да се втурнат към стадионите, сякаш десет МОЛ-а на едно място се откриват. А тв-зрителите да загърбят новите тв-шоута и да искат единствено и само БГ-футбол. За да може да се каже, че към „А” група има небивал, невиждан интерес и правата за излъчването му струват десетки милиони, а билетчето за вход не трябва да пада под 20 кинта. Стига бе! И нека престанем с тези подменени и измислени социологически изследвания, каращи ни да вярваме, че Монтана – Сливен има по-голям рейтинг от „Шоуто на Слави”. Лъжа, която се опитват да ни повторят многократно, за да повярваме в нея. Всъщност – нека похвалим управниците за нещо в навечерието на старта. Трябва да им благодарим, че НЕ успяха да уредят бъркотията с тв-правата. И по този начин ще гледаме само по два мача на кръг. Най-вече тези на Левски и на ЦСКА. По-гениално решение от това няма. Съвсем сериозно, интересът към двата ни гранда сумира над 80% от общия. Всички други се вмъкват в оставащите под 20%. Локо Пд, Черно море малко повече от останалите и другото е единствено на локално ниво. Дреме му на бай Жоро от Каварна, че ще пропусне гостуването на Калиакра срещу Славия например. Това е жестоката реалност и колкото по-бързо се нагодим според нея, толкова по-лесно ще ни бъде да я приемем. Българският футболен фен порасна през последните години. Той се образова с Премиършип, Бундеслигата, Примера, с мачовете от Шампионската лига. Вече е футболен висшист, не е онзи необразован, неграмотен повтаряч, дето му подмятаха едно време две минути репортажен дайджест във „Всяка неделя”. Сега има право на избор и се възползва от него. Когато се заговори, че има възможност да се блокират част от съботните следобедни тв-часове настана истинска революция в интернет-форумите. Сега, когато преди няколко дни се разбра, че ще дават само по два-три мача от „А” група, абсолютно никой не се загрижи, защо няма да дават по пет-шест например. Това е истинската социология. Два,най-много три стигат, който иска още да ходи по стадионите. Места там има за всички желаещи. За по едно, две левчета. Колкото е реалната цена на „А” група.