Българският вратар Димитър Иванков направи истински подвиг, като стана шампион на Турция със скромния Бурсаспор. Юношата на Левски отдели няколко минути на Гонг, въпреки изключително напрегнатата си програма свързана с награждаването на тима му със златните медали и празненствата в града. Ето какво сподели щастливият шампион:

- Митко, честита титла! Осъзнаваш ли какво постигнахте?

- Това е голям успех, направо подвиг. Друг освен големите четири на Турция не е ставал шампион. Радостта е доста голяма и може би не можем на осъзнаем какво се е случило. Невероятен успех, ние сме шампиони, а влизаме и директно в групите на Шампионската лига.

- Това ли е най-големият ти успех и най-силният сезон в твоята кариера?

- Не знам, но аз никога няма да забравя титлите с Левски. Това са ми най-скъпите и сладки титли. Радостта, която изживях с отбора на Левски, не може да бъде заменена с нищо друго. Бях щастлив и в националния отбор, но за съжаление не успяхме да отидем на голям форум. Това е и горчивината в моята кариера. Такъв е животът, но тази година наистина е много успешна за мен.

- Когато правихте шампионските снимки разпъна българското знаме, защо го направи? Беше ли го подготвил предварително, или някой ти го даде?

- Бях си го взел, аз винаги го нося със себе си. Никога не се разделям с българското знаме, независимо къде играя и къде се намирам. Бях много развълнуван, изживяването беше страхотно. Аз съм голям родолюбец и патриот. Обичам си страната.

- Как реагираха феновете, когато видяха българския флаг?

- Няма никакъв проблем. На всеки наш мач феновете вадят знаме на страните, от които са чужденците в Бурсаспор. Става въпрос за българското знаме, сръбско, чешкото, аржентинското и румънското. Радвам се, че постигнах този успех.

- Оставаш ли в Бурса?

- Предстоят преговори. Ръководството на всяка цена иска да ми увеличи договора, искат да остана в отбора. Искат да направят няколко доста добри трансфера, за да се представим добре в групите на Шампионската лига. Искат конкуренцията да е по-голяма на всеки пост, надявам се това да стане. Бъдещето ще покаже.

- Искаш ли да посветиш на някой тази титла?

- На моето семейство. На всички мои близки и приятели, които винаги ме подкрепят, без значение, къде играя. Най-вече на моите дъщери и на моята съпруга, те винаги са до мен.