Димитър Иванков и Бурсаспор демонстрираха, че във футбола няма невъзможни неща. Българският страж поведе отбора си към историческа първа титла. Митко показа на всички, че е много голям. Направи фантастичен сезон и се окичи със златото.

Докато играеше за националния отбор рядко бе оценяван по достойнство. Всяка малка грешка се изкарваше голяма. Вратарят обаче стоеше над нещата, защото от малък е свикнал да бъде голям. Защото е истински боец. Защото е човек с голяма душа и без капка страх в сърцето.

Иванков стана шампион на Турция и извади българското знаме. Развя го на шампионската снимка в Бурса и не престана да го целува. Направи го така, че да жегне всеки българин, който гледа видеото.

Без да се шуми около него Иванков постигна всичко с много труд. Почна от Левски, когато там нямаше пукната стотинка. Стана първи няколко пъти и сбъдна детската си мечта - да бъде един от големите в синия състав. Замина за Турция и там постигна огромни успехи с малки отбори. Взе купата, като на финала вкара и спаси дузпа с екипа на Кайзериспор. От вчера е и шампион, за сметка на отбор с милиони, като Фенербахче.

Въпреки, че постигна много Иванков си остана същият пич, какъвто беше в първите си сезони с Левски. Откровен, смел, всеотдаен, просто играч за пример. Такъв - какъвто всеки иска да има в отбора си, такъв - какъвто е добре да пази вратата ти. Така е, добър вратар, половин отбор.

Честито, Митко! Благодаря ти за знамето, благодаря ти, че ни напомни за непримиримия български дух, който явно не е изчезнал!