Основният въпрос след огромния скандал в Белград на мача Сърбия – Албания е: „Кой, по дяволите, изобщо допусна да има такъв мач?“

Отговорът е ясен – УЕФА! Първо тя, а след това сърбите и албанците са виновни.

Никой не може да обясни защо европейската футболна централа остави Сърбия и Албания в една и съща група. След като раздели Азербайджан и Армения, след като размени групите и размина Испания и Гибралтар, защо не постъпи по същия начин със Сърбия и Албания?!

Няма никаква логика! Подобни прецеденти вече е имало. През 2008 година Азербайджан и Армения така и не успяха да се разберат дали и къде да изиграят мачовете помежду си и в крайна сметка за двата двубоя им бяха присъдени по нула точки.

УЕФА научи урока си за тези две страни, но явно недостатъчно добре, за да приложи същото в случая на Сърбия и Албания.

Никой не отрича вината за прекратяването на мача и на замесените две страни, естествено. Но тя идва като последствие от едно късогледство, от една недалновидност на управленския орган на европейския футбол.

И сега, след като вече е сгазила лука, е нормално УЕФА да иска време, за да обмисли най-добрия изход и да извади кестените от огъня. Има няколко сценария. Може да бъде присъдена служебна загуба с 0:3 на Сърбия – за лоша организация като домакин, за ударени от фенове албански футболисти.

Може да бъде присъдена и служебна загуба на Албания – заради провокацията с дрона и знамето с картата на „Велика Албания“ над стадиона.

Най-логичното е обаче да се стигне до насрочване на доиграване на мача след 41-вата минута при 0:0, както и на втория двубой между двата тима, на неутрален терен и без публика. По възможност в страна, в която има колкото се може по-малко сръбски и албански емигранти. Малко това е решение от типа след „дъжд – качулка“, но в тази ситуация няма много варианти.

А снощи в Белград можеше да си стигне дори до смъртен случай. Изчислиха, че въпросният дрон, развял албанския флаг на стадиона в Белград, е можел спокойно да донесе 100 грама пластичен взрив. И добре, че мачът не бе подновен. Защото албанските футболисти можеше да бъдат линчувани. А УЕФА е била готова да поднови срещата, албанците са отказали...

Проблемът със сигурност не е футболен, а е политически. Някои стигат дори до това да съзират поръчка, предвид предстоящата визита на Путин в Белград за военния парад там. Или пък заради планирането първо в историята посещение на албанския премиер в Белград на 22 октомври.

УЕФА, обаче, се е вглъбила в проблема с расизма по стадионите и недовижда огромните проблеми в страните на изток от Австрия. А в тях расизмът е само следствие от нерешените редица други етнически, финансови и политически проблеми. Но това не е недостатък само на УЕФА, а на всички политици и политически организации от Стария континент. Те не ги виждат, или им е по-удобно да не ги виждат в страните от нашия регион. Тези проблеми са много повече от футболни.

Не е случайно, че именно на Балканите и изобщо в Източна Европа, само за няколко дни, само в няколко мача, избухнаха инциденти: в София на България – Хърватия, в Букурещ на Румъния – Унгария, в Лвов на Украйна – Македония и накрая за капак – в Белград на Сърбия – Албания.

Та нека степенуваме вината. Специално в белградския случай в основата определено стои УЕФА.  

.