Черно море си подряза пътя към първата шестица, след като бе подхлъзнат на собствен терен от пряк конкурент в лицето на Локомотив Сф в неделя. Варненци имаха шансове да се надяват за Топ 6 през пролетта след победата на Овча Купел срещу Славия, но за целта софийският Локомотив трябваше да дерайлира на „Тича”, а след това и задължително да се търсят 3-ите точки в Хасково. Първото не стана. След получения гол от съблекалнята и проспаното първо полувреме, с хода на Никола Спасов с трима в защита „моряците” се събудиха през второто и опитаха всичко, но блестящите изяви на Божидар Митрев, а и еднотипността на атаките им се оказаха в основата на успеха на противника. Забележки за представянето на домакините през първата част биха били напълно основателни, защото представяне просто нямаше. През вторите 45 минути обаче варненци не могат да бъдат винени, защото взеха изцяло инициативата с демонстрираната агресия и себераздаване, нещо което феновете винаги са оценявали.

Да, със сигурност има хора по трибуните, които са се изнервили от преобладаващите дълги цетрирания в противниковото наказателно поле, станали лесна плячка за отбраната и вратаря на Локомотив. Сигурно има изнервени от факта, че основната заплаха за Божидар Митрев бяха статичните положения и удари от далечна дистанция, но като цяло „Морето” има сериозен недостиг на градивни футболисти, за да се очаква нещо повече. В офанзивен план на този етап основно Георги Божилов и Симеон Райков са играчите, които  могат да измислят нещо нестандартно. След раздялата с капитана Георги Илиев, основно Божилов е този, който разполага с прилична техника и самочувствие при владеенето и отиграването на топката, а това прави Черно море лесно предвидим. Вече на всеки един треньор му е ясно, че това е човекът, който най-често е търсен от вратаря Китанов с висока топка и от него зависи продължението на атаката.

Затова много често Божилов се оказва обграден от поне двама противникови играчи, чиято цел е да го неутрализират. Ако в средата на терена „моряците” разполагаха с още един градивен играч тип Георги Илиев, нещата щяха да стоят по коренно различен начин. Замисляли сте се колко пъти с пас от вътрешен полузащитник през центъра е извеждан нападател на варненци срещу противниковата врата. Такива моменти са ограничени до минимум, или просто липсват. И това е така, защото липсват режисьорите на този скрит пас. Ядрото от играчи на Черно море са биткаджии и силови футболисти. Градивните, тип плеймейкъри са скъпи играчи и не са свободни агенти. А подобни на „Тича” отдавна не са привличани.

Предвид наследството от скромните 2 точки в първите 5 мача, нямаше как да се очакват чудеса от „Морето” , а именно да надскочи себе си и да запази реални шансове за първата шестица. Никола Спасов е последният човек, който трябва да обира негативите за спечелените едва 9 точки в общо 10 мача от началото на сезона. И това е така, защото нито той е правел селекцията, нито той е провел подготовката на отбора, за да носи цялата отговорност. Спасов е принуден да се съобразява с наличния потенциал при определянето на схемата на игра, а късата резервна скамейка не му оставя никакви опции за вариативност. Към всичко това като се прибави липсата заради операции на двама основни играчи в лицето на Бакари и Дани Георгиев, пътят към първата шестица предварително изглеждаше обречен. Предвид късата скамейка положението ще става тепърва още по-трудно, защото основните играчи започнаха да натрупват картони и ще търпят наказания.

И накрая още нещо, което ще се окаже причина най-вероятно Черно море през пролетта да прави компания на Марек и Хасково във втората половина на таблицата...Това е липсата на амбиция на ръководството отборът да се бори за призовите места и за евентуална квота за евротурнирите, нещо което неминуемо се отразява и на играчите. Ако някой опонира, че не е така, ще му припомня декември на миналата зима. При реални шансове за атака на „тройката” и при наличието на амбициозен и жаден за успехи треньор в лицето на Георги Иванов-Гонзо собствениците на „Морето”, вместо да подсилят отбора с поне двамата желани от него играчи, се разделиха с цели 6. Този ход показа, че на „Тича” амбициите, ако ги има, не се простират по-далеч от златната среда. Ако беше иначе, щеше да бъде направена по-скъпа селекция, щеше да е поставено електронно табло, да има осветление, да бъде подменена тревната настилка или пък стадионът щеше да бъде пипнат тук там, колкото поне привържениците на футбола да не ходят да пикаят в тревната площ на метри зад ВИП ложата поради липсата на „адекватен” за спортно съоръжение нужник.  

А поискат ли, собствениците на клуба могат. Решат ли, могат да направят така, че не само Черно море да е фактор в елита и да домакинства на стадион красавец, но да стане шампион и редовно да играе на европейска сцена. Въпросът е дали ще го поискат. На този етап, изглежда ги устройва тимът да се бетонира някъде в златната среда в А група, да се представя достойно, да е над зоната на изпадащите, ако се придвижи по-напред добре, ако не, няма проблем. Феновете на отбора като цяло са се примирили с това и не очакват чудеса от порядъка на онова през 2009-а година. Голяма част от тях са доволни и на това, че за разлика от ръководството на другия варненски клуб, собствениците на „моряците”  са коректни към марката „Черно море” и си издържат отбора. Каквито и да са целите му, трябва да се признае, че отборът е финансово обезпечен, като в това отношение е в Топ 4 на А групата, а и феновете може да са спокойни, че няма да ги последва съдбата на Спартак.

Предвид по-горе изложеното, евентуалното отсъствие на Черно море от първата шестица не се очертава като кой знае каква трагедия. И това е, защото, ако „моряците” намерят по чудо място в нея, то ще е само, за да  объркат сметките на някои от изявилите апетит за призовите места отбори, цел която самите те няма да преследват. Справка: миналата Коледа.