Този възглас огласяше националния стадион в сряда вечер. Разбира се, вместо „цесекари“ се питаше „лудогорци“. Ами, имаше си – всъщност и цесекари и лудогорци. Но това е друга тема. Ако не се лъжа, оригиналния рефрен има старозагорски корени – с него се надъхват феновете-заралии. Но явно вече популярноста му нараства – сега предстои да шества по големи европейски стадиони. Не за първи път обаче питаме: днес, сега, има ли цесекари? Къде са привържениците на ЦСКА? По-точно – защо не идват на стадиона, защо не им се гледат мачове на живо?

Темата с която и да е публика винаги е деликатна. Винаги ще има обидени, засегнати, ядосани. Всеки има своята гледна точка, своето мнение. В крайна сметка обаче фактите говорят – ЦСКА има паритетно количество фенове спрямо своя вечен съперник Левски, но...извън стадиона. Независимо дали победи и загуби се редуват във вечното дерби, дали червените са наложили убийствена серия от пет поредни победи, рядко се случва сектор Г да е по-пълен от сектор Б. Засягайте се, ядосвайте се, псувайте, но това е самата истина. Това с което дълги години наред червените твърдо можеха да се похвалят бе далеч по-солидните агитки, които ходеха на двубоите в провинцията или в мачове от евротурнирите навън. Там ЦСКА си е лидер. Но домакинствата будят недоумение. Започваме от най-пресните примери. Една от най-убедителните победи изобщо в последните няколко сезона срещу Марек бе изгледана от не повече от две хиляди. При положение, че почти сигурната победа даваше първото място на ЦСКА във временното класиране. Забележете! Нищо общо със ситуацията в Левски, където втори сезон драпат около граничната зона между първата и втората половина на таблицата. Да вмъкнем и това с бойкотите. Хайде, срещу Левски, дни след позора със Зимбру имаше логика, имаше основание. Без да искат сякаш, настанявайки се в далеч по-близкия до терена сектор А и оставяйки като форма на протест сектор Г празен, привържениците на ЦСКА реално помогнаха още повече за новия успех над сините. Но сега с Марек манджата бе пресолена. Някак тъпо ми се струва, 2/3 от домакинствата ти до момента за сезона да бъдат бойкотирани под някаква форма. И то при положение, че си първи в групата, дори пред участник в групите на Шампионска лига! Сега, днес си първи и това можеш да го изживееш лично на стадиона. Тъй като не се знае до кога ще бъде факт. А и да се бойкотират красивите голове на Карачанаков, на Кукоч, на Маркиньос, на Буш, щото Томов пак е излъгал и не е сложил седалките в сектор Г или не е теглил блажната боя е изключително неправилен и непреценен подход. Това е като да си изстреляш във въздуха почти всички патрони, преди да се изправиш в типичната уестърн сцена срещу другия каубой.

Продължаваме с примерите, тъй като те са най-солидния аргумент на тезата, че от претенции и взискателност, година след година публиката на Армията липсва. Мартин Петров бе изпратен завинаги от футбола също пред две хиляди зрители. А и той, както и останалите му съотборници заслужаваха по-масирано посещение и сбогуване със сезон, който от апокалипсис се превърна в повече от успешен. На представянето преди настоящия сезон пък, бе планирано изпращане на още по-голяма легенда на ЦСКА. Но Тошко Янчев също помаха на толкоз зрители. После срещу Зимбру, след като две години си отсъствал от евро-сцената дойдоха 5 хиляди. След съвсем малко ще се върнем в Европа. Сега само да отчета и любопитния момент от миналата година. Тогава първите няколко двубоя на възродения ЦСКА, онзи който оцеля от ада на аматьорския футбол, към който се бе запътил докараха що-годе прилично количество зрители, естествено сравнено на общия обидно малък фон. Срещу Локо Пд, Литекс се посъбраха 7-9 хиляди. Тогава ЦСКА все още сработваше отбора си, не побеждаваше. Когато започна да го прави, когато паралелно с това започнаха да се трупат и победите над Левски – вижте графиката. Надолу и пак надолу! Лееекичко повдигане тук-там при домакинството на Лудогорец и айде пак надолу. Необяснимо! Най-често срещания мотив е, че нямало фигури, нямало кого да гледат, не си стрували парите. Пък и нали е криза, ала-бала. Е да, Стоичков, Пенев и Костадинов ги няма, тъй като някъде тогава помня за последно Българска армия пълна на вътрешен мач. Най-пълна в моите спомени дори бе в онзи полусезон, когато при червените играеше Пламен Гетов и отборите си тръгваха от 5 гола нагоре в кошниците си. Ясно, Гетов бе виртуоз, ама и гола на Маркиньос срещу Марек бе не по-малко виртуозен. Как можеш да предвидиш какво и кога ще се случи във футбола? И както тогава, преди вече много години имаше големи фигури, така и тогава в състава имаше някое и друго дърво недодялано, дето да се чудиш какво прави в клуб като ЦСКА. Още повече, че последните два сезона Стойчо Младенов събра накуп де що любимец има сектор Г в последно време. Само Велизар Димитров липсваше, но едва ли евентуалното негово присъствие щеше да вдигне средната бройка публика. О, да – помня всъщност кога за последно Борисовата градина бушуваше до краен предел. Когато се спечели предпоследната титла, през май 2005 година. Обмисляше се символично домакинството срещу Пирин да струва 30 стотинки като вход, накрая направо се влизаше без пари. Трудна победа с 2:1, но тя именно донесе юбилейната 30 титла. Безплатен вход! И пак имаше едно 4-5 хиляди свободни места на стадиона.

Нещо окончателно се пречупи обаче няколко месеца по-късно. За мен, 16-те хиляди на „В.Левски“ срещу актуалния европейски клубен шампион е най-големия срам за червените привърженици! Съжалявам, ама лудогорците дори бяха повече онзи ден. Срещу Стяуа, а не срещу най-популярния отбор в България към 2005-а година, преди още да натрупат успехи тимове като Челси или Барселона, точно Ливърпул бе любим на всеки втори червен запалянко, че дори и на не малко от сините. Отпускарски бил месеца, скъпи билетите – стоп! Нещо, което и друг път съм го казвал и не е нужно да бъде проверявано допълнително. Никога в своята вековна история, Ливърпул не е играл мач било то като домакин или гост, и капацитета на съответния стадион да е 2/3 празен! Да е била пълна само едната трета, никога! Ако някой ден Стиви Джи тръгне да си пише автобиографията, то ясно, че това ще се случи, няма как да не вмъкне учудването си от вероятно „оня странен мач в София, където зееха толкова празни седалки!“ Още тогава отбелязах, че трябва доста точки да натрупа червената футболна публика, за да изчисти това петно. Къде ти, девет години по-късно ЦСКА може да мечтае за мач пред 16 хиляди. Ами, нали преди три години отново Стяуа бе в София, на същия стадион. Колкото в сряда, толкова и през онзи август имаше. И ако червените фенове вече са стигнали нивото да се съпоставят с тези на Лудогорец – това не говори добре!

Онова със славното минало, с гордостта отминава. То остава само за споровете на маса, на чашка и салатка, както и за форумно заяждане. Ние какво сме били, ехеее..Това вече не върви, не е модерно. Феновете на ЦСКА е крайно време да излязат от сериала „Под прикритие“ в който се намират от много години насам. Да, скоро няма да има големи мачове, но възвръщането на самочувствието от това, че си фен на един голям отбор и той има нужната подкрепа във всеки един момент тръгва именно от малките мачове. От тези с Марек, с Хасково. Ела на тях, покажи, че си там, на трибуните, че си от този отбор. Пък после ще дойдат и онези, другите, зрелищните мачове. Там е лесно, там и баба знае!

Съвместна публикация на Gong.bg и в-к "Тема Спорт".