На лов за спомени по мъжки

Пролетта настъпи. Подпираме ските в ъгъла на мазето, слагаме каската на рафта, грейката в шкафа и отваряме онзи безценен скрин в мъжката ни бърлога. Вадим сандъчето, чието съкровище само мъжете могат да оценят. Изтупваме с любов лекия прах от капака и бавно го повдигаме. Корда, кукички, плувки, две макари, олово, всичко е на мястото си. А от скрина вадим една въдица. Телескопът. Не, по-добре да сме готови. Взимаме и къса въдица – ако хвърляме от бряг с повече дървета наоколо, не искаме да разплитаме влакно от клони. Някои запалени майстори ще посегнат и към въдица за спининг, но за нас риболовът не е цел и страст, а повод за споделяне на пътешествие с приятели.

източник: iStock

Обаждаме се на агенцията за кемпери под наем. Добре оборудван ван, с всички удобства ще бъде наш дом и наш автомобил за три дни из красотата на южна България. Трима стари приятели, на път в ранната пролет, когато природата тъкмо разцъфтява, а ние „ядем“ километрите на Родопите, периферията на погледите е галена от близките гори, далечните възвишения, проблясващите реки и езера по пътя.

Натоварили сме всичко, което ни трябва и ни дава удобства и сигурност в няколко вечери в къща на колела. Риболовните такъми са подредени и потегнати на почетно място. Спални чували, храна за барбекю, прибори, газов котлон, барбекю (кемперът е с хубава печка, но, да бъдем честни – огън и мръвки на открито е съвсем различно преживяване), удобни и топли дрехи, непромокаеми високи обувки, челници, зарядни, GPS за местата, в които няма обхват, сгъваеми столчета. И най-важното – подновените риболовни билети. Тръгваме рано, за да стигнем преди обяд първата ни спирка – язовир Батак.

източник: iStock

Язовир Батак е чудесно начало на нашето мъжко приключение. Разлива се в красивата местност Баташко Блато в Западни Родопи, на над 1000 метра надморска височина. Въпреки името си, местността е изключително красива, с гори около язовира, много зеленина и през пролетта, и през лятото, а гледките от брега са толкова завладяващи, че често се хващаме да гледаме към дърветата на острова, към хълмовете, вместо към плувките, реещи се на 15-ина метра пред нас във водите на язовира. А той е и добре зарибен – богат е на костур, бабушка и каракуда, а късметлиите все още могат да извадят толстолоб или бяла риба. Но, както подчертахме – риболовът е повод да се съберем и да бъдем само тримата така, както през годините сме ходили по селата си, на море, на екскурзии, на ски. Без ангажименти, без грижи – ние, въдиците и красотата на българската природа.

източник: iStock

Прекарваме първата половина на деня около Батак, хапваме, пием по кафе около въдиците, почти не говорим – още е рано през годината и ги няма множеството къмпингуващи. Отдаваме се на съзерцание и отмора. В ранния следобед събираме такъмите и палим на юг към язовир Доспат. Пътуваме през живописни кътчета - Цигов чарк, Широка поляна, Беглика и прилежащите им язовири, както и намиращите се в близост до Велинград красиви природни местности Кара тепе и Селище. Пътят се вие между планинските масиви, обграден от скални образувания и гористи области. По склоновете се нижат малки селца, с красиви къщички, потънали сред смърч и бял бор. Караме около час и половина между двата язовира, а сякаш сме от дни сред красотата на родопския дух.

Следобед паркираме кемпера на брега на язовир Доспат. Той е още по-високо от Батак – водите му се събират на 1200 метра надморско равнище, което го прави най-високия язовир в България и е вторият по големина в страната. Спираме и организираме лагер – ще нощуваме тук. Природата около язовира спира дъха – няколко минути просто крачим около возилото, разкършваме рамене, смеем се и се дивим на красивите гледки, на вековните гори наоколо.

Разпъваме големия навес, вадим барбекюто, събираме сухи дървета от гората наоколо, вадим и чувала с брикети, а след това от хладилника си дърпаме по една заслужена бира и мятаме въдиците. Чукваме си по едно наздраве под розовия залез и притихваме с лекото плискане на язовира, прорязвано от време на време от свистенето на ново замятане с телескопите и цопването на плувката във водата.

Тук е рай за рибарите, може да се лови костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и дори пъстърва. Стъмва се, събираме улова, почистваме рибите и палим огъня под барбекюто. Носим си лук, лимон, черен пипер, а под жарта от дървени въглища, рибата става изключително ароматна, в компанията на шайби кромид и стръкове розмарин. Хапваме, разказваме си истории от последните месеци, в които не сме излизали по мъжки, потъваме в спомени и малко преди полунощ се оттегляме за заслужен сън, потънали в тишината на язовир Доспат и горите около него.

източник: iStock

Сутринта ставаме рано, събираме лагера, почистваме – все пак тази красота заслужава уважение и грижи, и след лека закуска (кафето го вари първият събудил се - по стара къмпингарска традиция) се качваме в нашата мобилна къщичка и се отправяме на североизток и последната дестинация – язовирите Орешец и Тракиец в Хасковско. Избираме маршрута през Пампорово, вместо да се връщаме през Пловдив. Така пътят е 3 часа, но минаваме през няколко села и градчета, които всеки трябва да посети веднъж в живота. В Широка лъка са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които селото е обявено за единствения в България по рода си архитектурно-фолклорен и етнографски резерват. Спираме в късната утрин в центъра до читалище Екзарх Стефан и правим кратка разходка до кацналия на хълм Етнографски музей. Успяваме да разгледаме експонатите от родопския бит на XVIII и XIX век точно преди обедната почивка на музея – време и ние да обядваме. Хапваме родопски манджи в една от механите на селото и се пускаме по улиците му, за да разгледаме и снимаме Римския мост, църквата Успение Богородично, училището за фолклорни изкуства.

В ранния следобед сме отново на път по лъкатушещото шосе, минаваме през Чепеларе и спираме за кратка почивка в Бачково. Селото е уютно сгушено сред красивите планински скатове на северните Родопи, край живописната река Чая (наричана още Чепеларска или Асеневица). На 10 минути разходка южно от селото е вторият по големина манастир в България, издигнат още през XI век Бачковски манастир – запазено културно средище през вековете преди и по време на Османското владичество и според една от легендите, мястото, където е изпратен на заточение Патриарх Евтимий след падането на Търново. Сградите на манастира образуват два големи вътрешни двора, разходката и почивката из които наистина навяват смирение и носят духа на вековете, източили се бавно сред каменните здания.

Денят напредва и продължаваме пътя си – остава ни половин час шофиране, минаваме през стръмните улички на Асеновград и се спускаме на югоизток към близкото село Орешец. По най-ранните писани данни, турски документи от 1688, селото вече е съществувало на това място – невисок хълм с красива панорамна гледка.

Неслучайно избираме тук да е последната нощувка от краткото ни пътешествие. Орешец и близкият Тракиец са два от язовирите, в които е позволен нощният риболов. Тази нощ мислим да легнем по-късно и да се насладим на едно по-различно изживяване. След като приготвяме лагера, вадим специалните такъми за нощен риболов – сигнализатори, яркооцветени влакна, светещи плувки. Хапваме леко, разхождаме се около язовира – гледките отново са смиряващи с красотата си. Чакаме да мине 21:00 – времето, когато нощният риболов е разрешен законово, чак до 6 сутринта. Нареждаме столчетата на брега на язовира, пускаме меката светлина на лампите, замятаме въдиците и отново се впускаме в приятни разговори, приглушени от самотата на мястото. Язовир Орешец и принципно не е сред най-посещаваните места за риболов, а толкова рано през годината сме буквално сами. Чувстваме се свободни, щастливи - едно с природата, задружни, както само мъже с крепко и дългогодишно приятелство могат да бъдат. И не уловът е важен, а пътят, споделените няколко дни заедно, само тримата и красотата на Родопите. Не на лов за риба, а на лов за спомени.