Отърсваме студа на зимата, разкършваме рамене, захвърлили тежестта на дебелите дрехи и сме готови да се впуснем в приключенията, които ни разкрива българската природа в първите топли пролетни дни. Но къде да отидем? Места, които сякаш винаги са извън периферията на удобните туристически маршрути, гледки, които ще попиваме в компанията на стари приятели, вълнения, които само мъже, загърбили удобствата на града, за да преживеят дивото, могат да усетят? Сакар е планината, която нашепва за тайни красоти тихо и отдалеч, като че останала зад плещите на големите Родопи, Пирин, Балкан и скрита дори зад дребната си сестра Странджа.
Прокарваме мислени маршрути в земите на царския орел – някога с горда популация от над 2000 птици, а днес с едва двайсетина двойки, които обитават нископланинските райони на Сакар. Събираме компания – винаги приключенията са по-интересни, когато са споделени, правим инвентаризация и се приготвяме за път. Удобните високи обувки са задължителни, както и ветро и водоустойчивите якета и пуловери – все пак пролетта едва започва, а възнамеряваме да прекараме две нощувки под звездите на югоизточна България. Храна, вода, топлина, сухи дрехи, здрави обувки, удобни раници, челници и външни батерии за телефоните, мятаме и две палатки в багажника и сме готови за път.
източник: iStock
Удобна отправна точка е Тополовград, където можем да нощуваме, за да поемем рано сутринта освежени и отдъхнали на първата част от нашия преход. Буквално на един хвърлей от града е късноантичната крепост на Палеокастро. Връх, издигнат едва на 424 метра надморска височина, но опасан от стръмен и скалист терен, така че първо ще изпита издръжливостта и подготовката ни, а след това и ще ни спре дъха с гледката, която се открива от него. По цялото му протежение древни майстори са изработили над 150 каменни кръга – стърчащи от скалите или издълбани в самите тях.
След краткия преход до Палеокастро, най-добре е да се върнем до Тополовград, да се качим в колата и да се придвижим с нея до село Орешник – село с любопитна история и седем чешми, от които черпи вода. Тук вече може да започне истинският преход. На 10 километра оттам се намира село Устрем, а недалеч от него е и Устремският манастир, който дава възможност и за нощувка – особено полезно, ако нощта се окаже коварно студена или дъждовна. Манастир там е имало още през XIV век, а сегашната трикорабна каменна базилика и пристройките към нея са построени през 30-те години на XIX век. В гората над манастира пък се намира пещерата Вехтата църква или Каракольовата дупка, използвана за скален храм още през Х век. Старите легенди твърдят, че от пещерата започва тунел, който минава под цяла Тракия и излиза до Одрин в Турция.
източник: iStock
Е, нямаме намерение да проверяваме верността на преданията, затова на втората сутрин се насочваме на изток, към село Мелница. Целият път минава през ниски планински масиви, гори и пресечни терени. Феновете на големия британски писател Дж.Р.Р. Толкин и най-вече на епичната екранизация по „Властелинът на пръстените” неизбежно ще направят паралел между терена на южен Сакар и новозеландските пейзажи, изобразяващи земите на Рохан. А след дългия преход край скални масиви, малки горички и просторни ливади, нощувка около Тракийските кръгове е почти мистично преживяване. В скалите около село Мелница са изсечени около 200 кръга в радиус от над 5 километра. Учените все още не са стигнали до консенсус за какво са ги създали древните жители на Тракия. Тук разпъваме палатките и изпъваме крака до топлината на лагерния огън. Време е за заслужена отмора, вкусна храна, юнашки глътки от манерката и истории в нощната тишина над пукането на пламъците – споделен момент, който само мъже, тръгнали на пътешествие могат да оценят. И един съвет от нас – преди да влезете в палатката, увийте по един камък в дреха или парцал и го сложете вътре – обръща температурата в походния дом много приятно точно преди сън.
източник: iStock
Сутринта, след добра закуска, можем да се разходим и по еко пътека Дрънчи дупка – плавен и приятен преход, който ще ни изведе до тракийското светилище Мочукови камъни. И пак ще имаме достатъчно време да намерим транспорт, който да ни върне до Тополовград или Орешник, а оттам и до дома, за да измием умората и да подредим на спокойствие снимки и спомени за приключение с добри приятели в една не толкова популярна, но пленителна планина в България. А Сакар крие още толкова много тайни – та не сме се отбили до крепостта Маточина, не сме видели красотата на каскадните потоци в местността Казанките, връх Карталката, пещерата Бабини бозки, красивото поречие Тесните скали. Сакар ни чака и ще се върнем.
Коментирай