Тази неделя предстои големият финал на UEFA EURO 2020. До битката за трофея достигнаха отборите на Италия и Англия. „Адзурите“ отстраниха на ½.финалите тима на Испания след драма с дузпи, като „трите лъва“ успяха да надвият бойкия състав на Дания след продължения и ще играят на първи финал на голямо първенство от над половин век.
На големи първенства обаче „адзурите“ са с подчертано предимство срещу „трите лъва“. В общия баланс между Италия и Англия „адзурите“ имат предимство в сумарния баланс с 11 победи, 8 равни и 8 загуби, но половината от тези мачове са контроли. В срещите с важен залог на големи първенства британците могат да се похвалят само с една победа датираща опреди близо половин век (44 години). Освен това „скуадрата“ никога досега не е отпадала от „трите лъва“ на елиминации в сериозен турнир.
Първия значим сблъсък между Англия и Италия е в квалификациите за световното първенство през 1978 г. Двата отбора са в една група с Финландия и Люксембург, като се борят за една единствена квота за финалите в Аржентина. Италия печели убедително в Рим на старта след голове на Джанкарло Антоньони и Роберто Бетега. Когато година по-късно идва време за реванша в Лондон на практика се оказва, че този мач е без значение. И двата отбора вземат максимума от конкурентите си, но „адзурите“ го правят много по-убедително, а тогава при равенство в точките се гледат не директните двубои, а сумарната голова разлика. При нея „скуадрата“ е с предимство, а на всичко отгоре има да играе допълнително домакинство с Люксембург, където да си вземе каквото й трябва. При това положение шансовете на „британците“ минават през разгром с от порядъка на 5 гола, което срещу подобен съперник е просто нереалистично. Голът на Кевин Кигън още в 11-ата минута дава надежди, че подобно нещо все пак може да се случи, но след това гостите се затварят както умеят. Тревор Брукинг добавя още едно попадение за англичаните в края на двубоя, но то им стига само колкото да изравнят головата разлика. Месец по-късно Италия закономерно удря с 3:0 Люксембург и отива на световното, а в Лондон го гледат по телевизията.
През 1980 г. Англия и Италия отново се срещат, този път на Евро 1980. То се провежда по специфичен регламент и е единственото без директни елиминации. Осемте финалиста са разделени в две групи, като победителите в тях директно отиват на финала. „Адзурите“ са домакин на турнира, но на старта правят 0:0 с Испания няколко часа след равенството 1:1 на „трите лъва“ с Белгия. Директният двубой е във вторите мачове. Играта на „скуадрата“ не върви, британците натискат, но напразно. Десетина минути преди края Марко Тардели вкарва с узар отблизо единствения гол в мача. Победата обаче не върши кой знае какво работа на италианците след 0:0 в последната им среща с Белгия. Те остават втори по голова разлика и вместо финал трябва да се задоволят със срещата за бронзовите медали, която също губят с дузпи.
Най-тъжният мач в съперничеството е през 1990 г. Тогава двата отбора се срещат в малкия финал на световното първенство, след драматични загуби на полуфиналите с дузпи (Англия от Германия, а Италия от Аржентина). В минорно настроение „адзурите“ вземат бронзовите медали с попадения на Роберто Баджо и Тото Скилачи, но те надали са им донесла особена радост.
Явно е било съдено Англия и Италия да правят куриози в квалификациите защото в пресявките за Мондиал 1998 става така, че с една точка от директните двубои британците финишират първи в групата. „Скуадрата“ удря с 1:0 на „Уембли“ (гол на Джанфранко Дзола), но след това правят нулеви равенства при гостуванията си на Полша и Грузия. В същото време Англия не допуска грешки и накрая се оказва, че дори и с равен в Рим, пак ще е пред италианците в крайното класиране. Героичната британска отбрана устоява, а накрая и Кристиян Виери й помага с фрапантен пропуск. Така Англия отива да директно на световното, а „адзурите“ трябва да минават през бараж с Русия, но в крайна сметка успяват да се справят.
През 2012 г. Англия и Италия най-после се срещат в директни елиминации на голямо първенство. Това става на осминафиналите на Евро 2012. След 120 минути без голове дузпите трябва да решат всичко. Ашли Йънг и Ашли Коул пропускат от бялата точка, а накрая разкошна „Паненка“ на Андреа Пирло праща „скуадрата“ напред.
Последният засега сблъсък бе в групите на световното първенство през 2014 г. Това става още в първите мачове. Италия печели с 2:1, но победата не им стига доникъде, след като губи в следващите си две срещи губят от Коста Рика и Уругвай и отпадат заедно с англичаните, които финишират последни в групата само с една точка.
Коментирай