Железният защитник Дани Милс даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е от една изчезваща вече порода футболисти. Биткаджии, които се движат като баскервилското куче по терена. 

Безкрайно борбени и сърцати бойци, играещи с нож между зъбите за честта на емблемата. Милс е играл само в един гранд, който е модерен днес. Но е истинска легенда на Лийдс. А за националния отбор на Англия бе на терена и в петте двубоя на Мондиал 2002.

Един българин има пряка връзка с него. Радостин Кишишев го наследи на десния фланг в защитата на Чарлтън, за да направи забележима кариера в лондонския клуб. Милс избра Лийдс, но на клубно ниво ликува с трофей като лидер на Мидълзбро при спечелването на Купата на английската лига.
 
- Здравейте, мистър Милс! Не се случва често англичанин да участва на световното снежно първенство в Ароза. Как решихте да дойдете?
- Вярно е, но за мен е много различен опит. Ароза е невероятно красиво място. Състезанието също е супер. Освен това е интересно да се срещнеш със звезди от миналото, с много от тях не се познавам. Всички имаме една обща страст – футболът.

- Често ли ви се случва да играете в световен отбор от звезди, както бе сега в Ароза?
- Няколко пъти на различни места по света. Много се забавлявам да изляза с хора, на които съм се възхищавал.

- Играхте професионално едва до 32 години, а сега сте на 41. Как поддържате толкова добра форма?
- Заради контузия наистина прекалено рано спрях да играя. Гадно ми беше, но го приех. Старая се да пазя добрата форма. Тренирам често и ще видим колко време ще съм така.

- Да поговорим за вашата кариера. Започнахте в Норич, но голямо име направихте в Чарлтън. Какво е да си звезда от Висшата лига на Англия?
- Просто е невероятно. Като малко момче гледах непрекъснато мачовете по телевизията. Мечтаех да съм част от тях. И до ден-днешен Висшата лига е най-атрактивното първенство. С моите приятели си говорихме какво би било и ние да сме вътре. За мен сънят се сбъдна..

- Вие сте един от героите на Чарлтън, когато отборът влезе във Висшата лига. Стана след един много емоционален мач. Бихте ли ни разказали за този двубой срещу Съндърланд?
- Ние влязохме, изпаднахме и... аз напуснах. Но хайде за мача. Да играеш финалния плейоф за влизане във Висшата лига е нещо огромно. Не само заради парите. Това е мач, в който са замесени не само футболисти и треньори, но също и фенове, служители в клуба. Заради един удар от дузпа кариерата ми можеше да замине в съвсем различна посока. Но ние победихме след 4:4 и дузпи. Ако не бяхме успели, кой знае къде щеше да ме отведе съдбата. Затова този момент ще си го пазя като много сладък за цял живот. Съдбите на много хора зависят и се променят от такъв двубой.

- Какво е чувството на „Уембли“? Казват, че финалният плейоф за Висшата лига е най-скъпият мач във футбола.
- Бях едва на 21 години. „Уембли“ беше препълнен. Не си спомням с подробности мача, защото напрежението беше огромно. Бях абсолютно фокусиран. За мен животът беше футбол, футбол и пак футбол. Когато се гледам на запис по телевизията и виждам как съм грешил в хода на мача, направо е ужасно.

- Критикувате ли се?
- Разбира се, че съм самокритичен. Всеки иска да прави възможно най-доброто. Дори в Ароза на снега излизам от кожата си, когато сбъркам.

- Помните ли първия си мач във Висшата лига?
- Няма как да го забравя. Беше срещу Нюкасъл. Дълго играхме с човек по-малко, но завършихме 0:0. Но да ви припомня какви славни футболисти играеха за съперника – Джон Барнс и Алън Шийрър. А ние бяхме малкият Чарлтън. Помня, че нямахме дори имена на гърба на фланелките. Всички бяха от 1 до 11. За нас беше нещо велико, че играхме на „Сейнт Джеймсис Парк“. И че всеки от нас гордо можеше да каже: „Аз съм футболист от Висшата лига!“ Сензационно чувство.

- Знаете ли, че един българин ви наследи като десен бек в Чарлтън?
- Да, знам. О, колко трудно за произнасяне му беше името. Можете ли да ми го припомните?

- Радостин Кишишев.
- Да, точно така е. Аз не останах дълго в Чарлтън. Но престоят ми беше емоционален – влизане, изпадане. След това отидох в Лийдс.

- Кишишев играеше на вашата позиция. Какви са впечатленията ви от него?
- Много класен футболист беше. Остана дълго време в Чарлтън. Българите сте малко нещастни в миналото. Винаги сте имали фантастични футболисти, но никога достатъчно в един тим, за да направите нещо наистина велико.

- Е, на световното първенство в САЩ станахме четвърти.
- Да, там беше добре. Но аз говоря да спечелиш нещо. Да си номер едно в света. Затова казвам, че на България липсваха необходимите за такъв удар 7-8 футболисти от световна класа по едно и също време.

- Напуснахте Чарлтън, за да отидете в любимия си Лийдс. Защо толкова много обичате този клуб?
- Още откакто бях съвсем малко момче, Лийдс беше трети или четвърти във Висшата лига. Отборът бе пълен с младоци и това много ме впечатляваше. Там можеше да има място и за мен. Така аз един сезон играех в Чемпиъншип, на следващия във Висшата лига, а на по-следващия – в полуфинал за Купата на УЕФА. А още един сезон по-късно дори в полуфинал на Шампионската лига. Представете си в каква приказка живеех – Чемпиъншип, Висша лига, полуфинал в двата европейски турнира. Все едно всички чудеса на света ми се случваха.

- Каква емоция е да дебютираш в Шампионската лига с Лийдс на „Камп Ноу“ срещу великата Барселона?
- Ужасно е. Получихме урок по футбол. Те бяха толкова добри. Не помня колко пъти ние се срещнахме с топката. Те я подаваха, подаваха, подаваха... А ние само питахме: „Къде е топката, къде е топката?“ Да, взехме си добър урок. За щастие после трябваше да играем срещу Милан и победихме. В последната минута вратарят Дида пусна топката между краката си. Тогава започнахме да вярваме.

- Стигнахте полуфинала. Не беше ли възможно да извървите пътя до края?
- Не, защото Гайска Мендиета, който бе и тук в Ароза, играеше тогава. По това време Валенсия беше специален отбор. Уникални футболисти! Да, и ние бяхме добри. На нашия стадион „Елън Роуд“ направихме 0:0, но на реванша технически тотално ни надиграха. Владееха топката, подаваха я, вкарваха голове. Нашият лимит беше полуфиналът. Справихме се невероятно добре. Бяхме в група с Барселона и Милан, изхвърлихме Барселона. После бяхме във втора група с Реал и Лацио, отстранихме Лацио. После на четвъртфинал успяхме срещу Депортиво (Ла Коруня). Достатъчно добре е.

- Лийдс беше европейски гранд. Защо толкова много години отборът не може да се върне във Висшата лига?
- Защото когато изпаднеш, те наляга изключително трудна финансова криза. Случи се с много отбори. Често дори изпадаш от Висшата лига, а после по инерция и от Чемпиъншип. Примери се Съндърланд, Саутхемптън. В днешния футбол парите наистина са прекалено важни.

- Най-големият враг на Лийдс е Манчестър Юнайтед. От къде идва тази омраза между клубовете и феновете им?
- Два различни края на Англия, голямо разстояние. Хиляда километра един от друг. Бели рози, червени рози – препратката е към гражданската война. Освен това Ерик Кантона отиде от Лийдс именно в Манчестър Юнайтед. Веднага спечели Висшата лига. Натрупа се омраза. Това е битката между Йоркшир и Ланкшир. Наистина голяма вражда.

- Колко пъти сте играл в това дерби?
- Няколко.

- Имате ли успех?
- Никога!

- Наистина ли?
- Може би веднъж ги бихме на „Елън Роуд“. Но не съм сигурен.

- Как се стигна до трансфера ви в Мидълзбро? Отборът направи фантастичен сезон с вас…
- С Мидълзбро единствено успях да победя Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“. Отборът беше събрал много силни английски футболисти. А към тях се присъединиха Мендиета и Жуниньо. Спечелихме Купата на лигата. Първата в историята на Мидълзбро. Наистина този тим заслужаваше специално внимание и отношение. Бях щастливец да съм част от него.

- Явно ви върви с финалите на „Уембли“. Винаги печелите.
- Нямам загубен. Две от две победи.

- Защо напуснахте Лийдс след отпадането?
- Заради пари. Нямаха пари да ми плащат. Моят договор беше много добър и се наложи да си тръгна.

- Често ви забелязват да подкрепяте Лийдс от трибуните.
- Нормално е – обичам отбора, а моят син играе там. Имам приятели, които също са фенове на Лийдс. При всяка възможност, която ми се отдаде, отивам да гледам. Все пак изкарах пет прекрасни години в „Лийдс“. Живея там и до днес. Клубът е близо до сърцето ми.

- Днес Манчестър Сити е един от най-силните отбори в света. Какъв беше, когато през 2004 година подписахте с него?
- Един обикновен тим от Висшата лига. Средна ръка. Основната цел бе да не изпадне. В първия сезон завършихме осми или девети. И това се приемаше за успех. Сега ситуацията е съвсем различна. Шейховете инвестират много пари. Стадион, инфраструктура, селекция - Манчестър Сити е съвсем различен клуб от моето време.

- Какво е легенда като Кевин Кигън да ви бъде треньор?
- Прав сте – истинска легенда. Като играч беше феноменален. Избиран за номер едно в Европа. Като треньор обичаше винаги отборите му да играят само в атака. Но пък това не винаги е сполучливо.

- Кой е най-добрият треньор, с когото сте работил?
- Брайън Кид и Стив Макларън. Тотално различни един от друг, но общото им е, че са перфектни.

- По ваше време във Висшата лига играеха доста българи. Вече говорихме за Кишишев. Но помните ли другите?
- Мартин Петров, който играеше в Манчестър Сити. Той не само биеше от всякакви позиции, но и можеше да вкара гол. И 50 метра не го плашеха.

- Играл ли сте срещу него? Той беше ляво крило, а вие десен защитник.
- Със сигурност доста съм го ритал. Никога няма да простя на който и да е нападател.

- А Димитър Бербатов?
- О, да, още един фантастичен футболист. Много техничен. Рядко съм срещал играч с толкова много качества.

- Защо не сте от защитниците, които вкарват много голове?
- Защото не е моя работа. (смее се) Моята работа е да не позволявам да ни вкарват.

- Колко гола имате?
- Мисля, че седем. Не са много.

- Кой е най-паметният от тях?
- Когато вкарах на Евертън. Тогава бях в Манчестър Сити. Стрелях от много далече. Двубоят беше от сутрешните неделни мачове.

- Какво мислите за битката за титлата във Висшата лига този сезон?
- Брилянтна е. Мисля, че Манчестър Сити ще стане шампион. Видяхте колко пъти отборът бие с 6:0, 7:0, дори 9:0. Просто невероятно. Мисля, че Сити има нещо повече от Ливърпул. Ще бъде интересно до края. И Сити ще е шампион.

- По ваше време нямаше толкова много чужденци във Висшата лига. Сега са безкрайно много, както и вносът на треньори. Къде изчезнаха англичаните?
- Две са причините. Първата е, че имаме твърде много посредствени футболисти. А немалко чужденци се оказват по-евтини на пазара. А Висшата лига изисква клубовете да купуват наистина най-доброто. Затова целта е да се вземат най-добрите легионери. Така нашите млади надежди бягат. Джейдън Санчо е звезда в Борусия (Дортмунд). Калъм Хъдсън-Одой ще отиде през лятото в Байерн. Трябва да се промени това. Трябва английските футболисти да станат по-силни технически. Ако следват примера на Санчо и Хъдсън-Одой, ще се увеличат англичаните във Висшата лига.

- Възможно ли е английските клубове да не инвестират правилно в своите академии?
- Не, правят го. Проблемът е, че играчи между 19 и 21 години не получават шанс да са титуляри във Висшата лига. В Европа футболът е някак по-техничен. Вижте например футболистите на Аякс. Германците също. На 21 години вече имат по 100 мача в професионалния футбол. Вижте нашите Лофтус-Чийк или Роус Баркли – при тях е лимитиран шансът за изява. Те се нуждаят да са на терена. Там ще се научат как да играят правилен футбол.

- А треньорите?
- Реално клубовете вече са длъжни да назначават големи имена. А англичаните някак не са популярни.

- Кой стил предпочитате – на Пеп Гуардиола или на Юрген Клоп?
- И двата. Играят много добре в атака, мощно пресират, а в отбрана са стабилни. А резултатите показват, че те се справят.

- Англия е единствената държава, където Жозе Моуриньо е уволняван три пъти. Какво мислите за него?
- Великолепен треньор. Неговите статистики говорят сами за него. Ако не го харесваш, не го назначавай. Моуриньо е победител и никой не може да го оспорва.

- Защо не успя в Манчестър Юнайтед?
- Играчите не успяха да се нагодят на неговия стил. Освен това нямаше късмет. Клубът не му даде пари, за да привлече най-добрите, които искаше.

- В Англия се инвестират много пари, но защо в последните пет години все испанци печелят Шампионската лига?
- Нормално е, защото и Реал, и Барселона купуват в точния момент едни от най-добрите. Най-печеливши са най-техничните отбори. Англичаните трябва да го разберат това. Но мисля също, че този сезон Сити има голям шанс да спечели Шампионската лига.

- Защо най-големите Кристиано Роналдо и Лионел Меси, дори такъв централен нападател като Роберт Левандовски, не дойдоха във Висшата лига?
- В миналото Висшата лига беше прекалено силова. Щяха много да ги ритат. Много агресия щяха да изтърпят. С Гуардиола и Клоп нещата започнаха да се променят. С техния стил все по-големи футболисти ще се престрашат да дойдат във Висшата лига.

- Имате 19 мача за националния отбор на Англия, като пет от тях са на Мондиал 2002. Какви са спомените ви от турнира в Япония и Южна Корея?
- Просто фантастични. Това е най-добрият опит, който съм събирал в моя живот. Като дете мечтаеш да играеш за родината си. А вече като елитен футболист мечтаеш да си на световно първенство. Имам пет мача на мондиал и никой не може да ми отнеме този спомен. Аз успях! Много е трудно да се опише.

- Бразилия ви отстрани на четвъртфинала с уникален гол на Роналдиньо. Но вратарят Дейвид Сиймън има вина за него.
- Нямаше късмет. Истината е, че Бразилия беше по-добър тим от нас. Вижте само кои ни победиха - Кафу, Ривалдо, Роналдиньо, Роналдо, Жилберто Силва. Какъв отбор само! Настръхвам като си помисля за тях.

- Какво казахте на Сиймън в съблекалнята след мача?
- Беше му много тежко. Този гол на Роналдиньо е супер късмет. Нито е вкарвал подобен преди, нито след този мач. Просто понякога се случват такива неща.

- Има ли проклятие върху английските вратари на големи първенства?
- Давид де Хеа не прави ли грешки? Всеки вратар ги прави. Идва момент, когато се случва. Дано на следващото европейско първенство Англия да се представи наистина добре.

- Защо Англия не успява да спечели трофей след световната титла през 1966 година?
- Трудно ми е да отговоря. Липса на късмет.

- Какво мислите за Мондиал 2018?
- Невероятен турнир, на който Англия се представи прекрасно. Млад отбор имахме, играхме красив футбол. Липсваше ни само малко опит. В Англия никой не очакваше, че ще се класираме на полуфинал. Но тези млади момчета тепърва започват да играят в националния отбор.

- България ще е съперник на Англия в европейските квалификации. Какво очаквате от двата мача наесен?
- Англия ще спечели без никакви проблеми. Два пъти с по 4:0.