Той е дебел. Той не е дебел. Той е супер Роналдо. Бразилците знаят как да тачат големите си футболисти. Направиха подобаващо сбогуване и с Луис Назарио де Лима, чиято кариера наскоро окончателно приключи. Въпреки че през последните години изявите му бяха със затихващи функции, той отдавна си беше запазил мястото като един от най-големите виртуози. Роналдо бе сред малцината футболисти, целунати така страстно от Господ.

Най-добрата деветка в последните две десетилетия, а защо не и за всички времена, не стоеше кротко на едно място. Роналдо не пусна корени, а съдбата му предложи възможността да радва много хора. Феновете на различни клубове имаха удоволствието да кажат: „Той е наш”.

Сао Кристовао, Крузейро, ПСВ Айндховен, Барселона, Интер, Реал, Милан и Коринтиас. Това беше неговият път на клубно равнище. Роналдо обаче стана толкова голям заради Селесао. С националната фланелка спечели безграничната обич на всички бразилци. Взе две световни купи, два пъти триумфира с Копа Америка, а през 2007 вдигна и купата на конфедерациите. Заби 15 точни попадения на световни финали.

На четири планетарни първенства Роналдо изигра 19 мача. В тях успя да спечели 15 пъти, допусна три загуби и един хикс.

Фурорът през 2002 година дойде като гръм от ясно небе. Роналдо беше смачкан от контузии, но изникна в Азия, за да направи Бразилия шампион. През цялата му кариера родината беше над всичко. За да има някакво равновесие, Феномена никога не спечели Шампионската лига, но всичките му славни съотборници казаха, че е най-силният, който са виждали. Нещо като Футболист на футболистите, ама чиста проба.

Освен с камарата голове Феномена, ще ни остави и спомена от неговите страдания. Жестоки контузии, които неизменно се получаваха по време на официални мачове, така че всички да видим мъката му. По ирония на съдбата в любимия му Милано, на любимия му Сан Сиро скъса на два пъти кръстни връзки.

Имаше и смешна част. Като почнем от онази прическа през 2002, която меко казано беше ужасна, но се превърна в хит. Във всяка страна гледаща футбол, тоест навсякъде, децата имитираха бритона на Роналдо за съжаление на своите родители. Последната му сърцераздирателна пресконференция също предизвика широки усмивки. Докато Феномена плачеше пред камерите, че играта е свършила, едно от децата му спеше под масата от досада.

През годините по една или друга причина се появиха и други Роналдовци. Единият – Роналдиньо бе истински магьосник, но в родината му така и не го заобичаха, колкото истинския. Беше някак по-рекламен.

Европейският – Кристиано Роналдо, наистина е футболист на сегашното време. Вкарва та пушек се вдига, но си личи, че го прави с много тренировки и нескрита показност. И него онзи отгоре не го е надарил чак толкова много, а и е пропуснал да го направи бразилец.

Местната телевизия Глобо пусна куп репортажи преди мача с Румъния. Направиха интервю и с човека, който чертае терена преди контролата. Чичкото от страната на кафето не вярваше какъв късметлия е: „Горд съм, че чертая терена точно за този мач. Цялото ми семейство изпитва това нещо, защото Роналдо е най-добрият”.

В главно действащо лице преди срещата се превръща и една подвижна камера. И тя е сътворена с доза късмет. Нейната функция по време на мача е само една. Тя е предназначена, за да снима Луис Назарио де Лима. Просто Роналдо – истинският Роналдо.