Либийската титла на ЦСКА

Часове преди да се пусне в турнира „Мъчениците от 17 февруари” в либийския град Бенгази, отборът на ЦСКА вече изигра няколко други мача с идването си в Северна Африка.

Някои бяха спечелени, други загубени, но едно е сигурно – няма човек, който да не е обсъдил по някакъв начин четейки, виждайки или слушайки за репортажите от пристигането на „червените” онзи ден на летището в Бенгази.

Години наред жителите на втория по-големина град в Либия бяха карани насила да мразят българите и България. В къщи, по своите домове те харесваха нашите сънародници по различни исторически предпоставки, но навън, в офиса или в магазина трябваше да ги мразят. Двуличност, от която всички в Бенгази се бяха уморили. Но трябваше да спазват от страх, подклаждан от един сбъркан режим.

От няколко дни в Бенгази пак има доста българи. Футболистите на ЦСКА са тук и навсякъде са приемани топло. Местните сякаш ги гледат извинително за всичко, което се случи покрай случая с медиците. Подвикват им „Добре дошли”, но всъщност им казват „Извинете ни”. Ето това е най-големия мач, който ЦСКА вече успя да спечели с идването си.

Да, може би футболистите в „червено” може да са направили определени компромиси с престоя си тук, може би са били и на по-луксозни места за подготовка, но едва ли тези 4-5 дни ще объркат тренировъчния режим. Те са дреболия в сравнение с голямата стъпка, която постигна един български футболен отбор. Да играе мачове на опръскан с кръв стадион, да играе срещу футболисти, които доскоро са носили на рамо пушки, защитавайки своята свобода.

Бъдете сигурни, че тук, години наред хората в Бенгази ще помнят кои са били първите смелчаци, престрашили се да дойдат при тях. Да дойдат вече в свободна Либия, в свободен Бенгази. Ще пазят скъпо подарените им значки, флагчета с емблемата на ЦСКА. Стотиците малчугани, които вечер висят край тренировъчния терен на ЦСКА ще показват снимките си с играчите в червено. Играчите от България.

Повярвайте ми, понякога това е по-ценно дори от една шампионска титла в повече.