7 дни ни делят от най-голямото спортно събитие на планетата – ХХІІ-те Зимните олимпийски игри в Сочи. Дали наистина ще е най-голямото, ще видим, но със сигурност други форуми ще се радват на по-голям интерес през годината от родния спортен фен. Световно по футбол, световно по волейбол и при мъжете и при жените, Шампионска лига, турнири от Големия шлем, роден футболен шампионат и тн. Всеки има право на избор. Но Олимпиадата е друго нещо и трябва да подходим с надежда.

Защо точно с надежда ли, ами защото 18-те ни олимпийци не трябва да ги обременяваме с излишни очаквания и да ги товарим със задължителни цели. Те са там в Сочи и това е почни изпълнена задача. Само трябва да стартират, но и да завършат, за да си изпълнят задълженията. За медали не трябва да мечтаем, пък туко виж сме изненадани приятно. Големите очаквания са забранени. Като успокоение може да споменем, че страната ни отива на Бялата Олимпиада с обичайна като численост група. Ние сме с 18, а родината на олимпизма Гърция с едва 7 спортисти.

Но е важно и да си извадим поуките. Да не забравяме онова, което експертите установиха след Летните олимпийски игри в Лондон. Тогава в отчета си БОК включи следните причини за недоброто ни представяне:

недостатъчна психологическа подготовка на спортистите, особено при младите участници; липсата на достатъчно участия на силни международни състезания; срив у опитните в решителната фаза на форума; недостиг на средства и ресурси в спортната медицина и наука; недостиг на конкуренция;  ниска мотивация и не до там персонална работа на треньорите с отделните състезатели;  претренирани спортисти и не точно планирана подготовка; неправилна оценка на резултатите от другите международни състезания; личностни конфликти; отлив на български треньори към други държави. Все неща, които добре си ги знаем, но някак забравяме, а после се чудим защо рухната големите ни олимпийски надежди. И защото един от изводите на БОК бе за поставяне на нереални задачи за класирания и свръхочаквания без реални основания, сега в Сочи нека да се оповем на олимпийския принцип на Пиер дьо Кубертен: „Важното нещо в живота не е победата, а битката. Основното е не да си спечелил, а да си се борил добре”.

А нашата олимпийска надежда за 18-те ни представители в Сочи може да формулираме така: колкото стартират, толкова и да завършат след достойна борба!