Понякога се чудя, как далеч по-сериозните новини отминават с лекота, а хората се вторачват в дребнотемието. Защо ЦСКА не могъл да бие Черно море, има или няма дузпа срещу Монтана, дали ще бъде победен Берое или пък на кой стадион ще се домакинства до края на годината? Голяма работа – за всички тези и други подобни неща. А всъщност Голямата работа като че ли пак се изплъзна на червените.

След месеци на празни приказки и обещания ЦСКА е на път да посрещне и тази Коледа по-скоро като сирак. Не, че армейците нямат собственици, не, че нямат и спонсор, но в сравнение със синия си вечен противник, то определено ЦСКА пак ще подсмърча като изоставено гаврошче. Почна се от лятото. Едни обещания, едни чудеса. Гриша Ганчев щеше да идва с целия си мощен потенциал. Не стана или по-скоро – не позволиха. После някакви имагинерни американски собственици. После се говореше, че Д Банк реално вече е купила клуба. Дойде и времето на „Възраждане”. И там надежди, мераци, обещания. Десетки мощни фирми накуп уж бяха готови да повдигнат грохналия червен колос. Пак нищо, пак някакво отлагане във времето. Но през цялото това време вървеше тънката газова нишка. Дори се заговори за някаква фирма ВИС, която щяла да представлява руснаците от Газпром, успя даже да се роди фолклор около името на фирмата. До тези дни, когато отново замириса на червен газ, а Майкъла взе да прибавя сини ленти и звездички по екипа на ЦСКА, само и само руските господари да склонят. Иначе още на 3 август премиера Бойко Борисов заяви в интервю за Дарик радио, че е въпрос на време да уреди мощен гръб за отбора, по подобие на този в Левски.

„Говорил съм с президента на Газпром Алексей Милер, че ако влезе през октомври Южен поток, с 50:50 собственост на тръбите, най-титулуваният ни клуб е добре да получи спонсор. Вярно, че той се интересуваше от Левски, но Левски вече има спонсор, вече е късно. Октомври месец, живот и здраве, ще влязат в ЦСКА”. А каква стана тя? Онзи ден същия този Милер дойде, макар и с известно закъснение и обяви, че явно си държи на Левски. Лошо няма, но някак оставам с впечатлението, че ЦСКА остана с един огромен пръст в устата. Премиерът на България е достатъчно отговорен човек, за да си направи преценката, че най-меко казано, това е леко подвеждане на червените фенове. И те някак си ще се почустват засегнати, има шанс дори да се обидят по-сериозно. Още повече, че месец-два гледаха опита на близкия до Борисов депутат от ГЕРБ Емил Димитров да произведе нещо като тиха революция в Борисовата градина. И ето, че в края на краищата, дойде и ноември, скоро и той ще отмине, а с него и последните капчици надежда, че нещо ще се случи. Е, ясно е, че Бойко Борисов може много неща, но щом пък руснаците си харесват Левски – това е и точка по въпроса.

Оказа се, че близкото бъдеще на ЦСКА отново се обви в мъгла. Или за да бъдем по-точни с хвърлената стреличка – направо се обгази. А знаем, че последствията от това може да варират до непредвидими размери. Ами ако и настоящите собственици са разчитали на подобна финансова инжекция? Ако и други инвеститори са се надявали на нещо такова? Ако Георги Илиев се е съгласил да стане изпълнителен директор с идеята, че с Газпром ще потекат необходимите за реконструкцията на стадиона и на клуба като цяло средства? Ами напълно вероятно е и Стойчо Младенов да се е надявал, че с руските пари една евентуална бъдеща зимна или лятна селекция ще бъде на необходимото шампионско ниво, за да може да се неутрализира конкуренцията на Лудогорец и Левски. И какво се случва сега с този рязък завой на събитията? Не само, че за ЦСКА дори трохи не остават, ами на съперника се дава още един цял самун бял хляб? А червените доказаха, че дори с няколко корички ще успеят да стъпят на крака, да бъдат отново в играта за титлата – разбира се, далеч по-разумно е това да не се отнася за този сезон.

Цели четири години ЦСКА бива погребван ежеседмично от медиите. Лицензът за Европа или този за А група току е вземан през ден. Закриване, ликвидация, В група, ново име, нов град, нова планета – къде ли не бяха запокитвани червените, но те си стоят. На инат. Нещо повече – да, имаха проблеми, оправиха си ги и от УЕФА временно им вдигнаха мерника. Както и друг път съм казвал, този прословут мониторинг дори бе полезен, тъй като заради него босовете успяха да поизчистят голяма част от задълженията си. И да не се окаже в края, че в момента ЦСКА е далеч по-изряден от много от другите клубове. Просто защото другите не са попаднали в радара на европейската футболна централа. Ето защо, щом този клуб успява да оцелее въпреки всичко, въпреки непрестанния натиск /в голямата си част напълно и заслужено предизвикан от само себе си/, ясно е че малко му трябва, за да възстанови сили. Но това явно няма да се случи.

Какво следва? Отвъд мачовете с Берое, Лудогорец и Пирин ГД, отвъд това, дали Анисе ще се излекува при Марияна от Белград и дали Бандата ще бъде продаден през зимата? Това са дребни кахъри. Дали това, че поради една или друга причина Газпром заяви „право куме в очи”, че иска да помага на Левски, не бива да се тълкува по-скоро като теория, че НЕ иска да помага на ЦСКА? Дали очакването за помощ „от високо” и пропадането на този проект няма окончателно да накара настоящите собственици да вдигнат безпомощно ръце? И ЦСКА да премине в други ръце, но вече на чисто пазарен, икономически принцип, а не на базата на някакви други фактори. Без газ, бензин или някакво друго помощно гориво.