Някаква страхотна бомба уж избухнала миналия петък на „Българска армия”! Сори, проспал съм я! Бил съм си забравил тапите за уши в ушите. Ако обаче извънземен субект бе кацнал точно по това време, и не както в американските филми все в Америка, а в България, и бе решил да прегледа сайтове и преса, щеше фасонът му от зелен да стане червен. Някакъв апокалиптичен разпад в ЦСКА, някакво чудо невиждано. Галактически бомби, метеоритна война, вселенски бум! Две твърди резерви плюс бивш даскал по физическо, станал известен у нас и в родината си благодарение на благословията на един клуб решиха да си тръгнат! Чудо голямо, прав им път, но някои опитаха да нажежат допълнително тази елементарна правно-трудова ситуация, оприличавайки я на сриването на двете кули на Световния търговски център преди десетина години. Колкото тогава /слава-богу/ дойде Третата световна война, толкова и през изминалия уикенд ЦСКА се разпадна. Нещо повече – „червените” взеха един от най-важните и трудни мачове по пътя към целта си. Напук на традицията, напук на съшитите с бели конци катаклизми.

Всъщност миналите няколко дни показаха просто липсата на позитивен имидж, който по една или друга причина ЦСКА си е докарал. И то от бая години насам. От времето на Илия Павлов, през управлението на Божков, да не говорим за това на Лупи и началните месеци при Титан. И едва в подобни мигове идват вторичните трусове от този насложен негативизъм. Часове наред не виждам изобщо новината, че Левски ще бъде съден за близо 1 милион лева /нещо си около трансфера на Дембеле/ да предизвиква истерии, жълти ленти, брейкинг нюз и т.н. Не, минава си на заден план. Познайте нещо подобно във връзка с ЦСКА до какви невиждани размери на психясването щеше да доведе. И още един пример. Масовите заглавия непосредствено след мача Левски – Видима в събота бяха в диапазона от „Арс пак донесе победата за сините” до „Левски с нови три точки”. Разни ей такива, носещи ефекта на приспивателно. Върнете се обаче към аналогичните като превес в резултата победи на ЦСКА в Каварна и Стара Загора. И двете при гостувания. Заглавията крещяха: „Срамна победа за ЦСКА”, „Червените се мъчат в Каварна”, „Зику спаси ЦСКА от резил в Стара Загора, червените треперят в края на мача”. От какво треперят? В средата на септември бе доста топло. ЦСКА получи куп критики дори при 4:1 над същия този тим от Севлиево.

На „Армията” обаче подобно отношение не би трябвало да ги притеснява. Нека си го има. То мобилизира, макар понякога да е бая дразнещо. За сигурен успех срещу Лудогорец от ЦСКА трябва да стискат палци някой да си тръгне от там. Например, споменатите от треньора по физическа подготовка бай Сашо или Иван Парнаджията. Или пък бай Жоро шофьора*. Ама това така да бъде издумкано в медиите, че свят да ни се завие. Иначе няма смисъл.

P.S. * Желая на бай Сашо, Иван Парнаджията, бай Жоро и всички останали в клуба, заети с извънспортната дейност още дълги години трудов стаж. Примерът е произволен.