Бившият вече спортно-технически директор на ЦСКА Емил Костадинов проговори. Реши да казва истини от кухнята на клуба в деня, в който бе уволнен от ЦСКА. Истината е, че Костадинов бе уволнен от ЦСКА, а не се махна сам. Това нямаше как да стане, след като вече веднъж се натисна и остана на „Българска армия” преди няколко месеца, когато отново шефовете на клуба бяха взели решение за неговото отстраняване.

Последният ден четем и слушаме пространни интервюта, цели страници, в които Костадинов вади кирливите ризи от „Българска армия”. Скоро не е говорил толкова много. Не може да оспорваме истинността на твърденията, защото може да се окажат и верни. Големият въпрос обаче е друг. Защо тези неща не бяха казани докато бе на работа в ЦСКА? Защо тогава Костадинов не си отвори устата и не каза: „Това не е както трябва, не се плаща на време и има хиляди проблеми, които не се решават”. Ако го беше направил със сигурност щеше наистина да си влезе в ролята на спортен директор, който се грижи за отбора. Така той можеше да се опита да промени нещата гласно и публично. Както се казва: „Право куме в очи”. Можеше да опита да промени нещата и да реши проблемите, които мъчат клуба. Не го направи. Може да се е пробвал без да дава гласност, но за това никой не може да бъде сигурен.

Общото впечатление е, че Костадинов явно не намери общ език както с ръководството, така и с футболистите и хората от спортно-техническия щаб.

Факт е, че през последната година проблемите в ЦСКА не бяха един и два, но въпреки това в последните 8 месеца съвместната работа на треньорите и футболистите до голяма степен стабилизира нещата. Сега има опасност да бъде нагнетено ново напрежение около клуба. През 1996 година Георги Василев каза: „В Борисовата градина съскат змии”. 15 години по-късно репликата все още е актуална.