„Някога трябваше...щеше“- така завършва любовния стих. Започва с популярното и отдавна имащо метафорични функции „Късно е, либе, за китка!“ И сега пасва идеално – къде либе, там и Любо! А китката би могла да се замени с успехи, участие в Лига Европа, дългосрочна програма.
Ще видим, предстои да разберем. В случая имаме нов елемент във витрината на Любо Пенев – това идване в ЦСКА за срок от 5 мача. Няма време за подготовки, за приказки, за нищо ново реално. Преди години, когато стъпи на терена на Лаута с фланелката на Локото, земята се разтресе. Имаше си истинско земетресение в България. Сега под връх Еверест земята далеч по-мощно и злокобно се тресе, а по същото време Пенев започна поредното си завръщане в ЦСКА. Вече не броим кое поред. Било като шеф, като футболист, като треньор. Няма значение – ясно е, че за личности като Любо „Армията“ си е като врата на каубойски бар – отваря се и навътре и навън, когато каубоя си пожелае да влезе или да излезе.
Нека започнем от това с парите. Или – с липсата им. Започнаха да ни замерят с подобна, вярно, все още неофициална информация. Стоп! Не ни правете на балъци, на тоя свят никой не работи без пари, освен ако не е доброволник в някоя мисия в гладуващ регион из Африка. И няма нищо лошо в това, човек да работи за пари. Нищо срамно. Този ПР-ход има за цел единствено да не би, сакън, някой да си помисли, че след Стойчо Младенов друг един треньор, с нормални претенции, ще поеме ЦСКА. Никой не ще и да знае какви пари иска или ще получава Любо Пенев. Искрено се надявам с тръгването на Младенов, от Българска армия да си е заминало и това унизително вадене на кирливи ризи. Дреме ми какво взима Любо като заплата, ако този отбор започне да прилича на нещо, тъй като в последните месеци, вече на нищо не прилича. Поставянето на Галин Иванов на инат като контра-версия на „алчния Младенов“ се сгромоляса като идеен проект. Срути се. Насила да се налагат играчи, само и само защото са били пренебрегвани по една или друга причина до този момент бе всичко друго, но не и водене на клуб като ЦСКА. Дотук. С леко закъснение от седмица-две ръководните фактори в клуба осъзнаха, че срамотията трябва да бъде спряна някак си. Или поне да бъде направен опит. И пак се заговори за Любо. И като треньор, и като някакъв друг пост. За да се случи днес. Защото задължителната цел е просто нещо да живне в ЦСКА, нещо да се случи, да се размърда, тъй като с това темпо отбора щеше да финишира с по-малък точков актив и от Черно море.
Любо Пенев имаше вече два неуспешни периода в ЦСКА. В рамките на един престой. Най-напред замени чичо Димитър, настъпи газта и заниза победи. После обаче нещо се обърка. ЦСКА стопи преднина от доста точки на върха. Падна от Левски 0:2, един хикс на Тича, после издънка и с Литекс и айде...отече. През лятната подготовка бяха привлечени много хора, много нещо. Май тогава дойде сливенското каре за над 2 милиона лева! Там Здравко, Коста, другия Коста, Иван Стоянов. Появиха се и и разни пловдивски принцове, Орлин, този-онзи. Дойде гръмовната победа над Динамо, хвана Левски по бели гащи насред Казанската афера и после пак нещо тръгна надолу. Пак се сгромоляса. Там вече и разни криминални истории с част от играчите, запор на някакви сметки, драми, след Базел си подаде оставката. След някакъв запой махна цял отбор, Титан му ги върна. Хитът бе влизането в 40-та минута на терена на „Крейвън Котидж“, след като малко преди това бе кацнал на Хийтроу. Шансът да хване мача с Фулъм като треньор бе единствено и само, защото и летището и въпросния стадион са все в Западен Лондон. Късмет. Но като теглим чертата – спорен период. Спорни два полусезона. За престоя в Литекс, в националния отбор – завършил с 1:1 срещу Малта, за авантюрата Ботев сега няма да говорим. Едно е сигурно – при Любо никога не е скучно. Точно от Левски се бяха нагласили да окупират челните материали из спортните медии покрай реванша с Лудогорец, пак ЦСКА, сега с Любо Пенев им отне тази мъничка радост.
От тук до края на тези предстоящи пет мача, Любо няма какво да губи. Ако спечели – това само би го върнало отново в треньорската вихрушка. Със сигурност и предстоящото домакинство на Лудогорец го е надъхало да запретне ръкави. Между него и Кирил Домусчиев зейна, противопоставяне, което сега може да се прехвърли на терена. За по-нататък е смело да говорим и предвиждаме каквото и да било. Нека караме стъпка по стъпка. Да отлепяме ютиите една по една. Че то в ЦСКА не са една и две, прилепнали са плътно като по щандовете в Технополис. Цял завод за ютии са се събрали като проблеми в Борисовата градина.
Ами, какво друго? Любо, добре дошъл в каубойския бар „ЦСКА”, дори в момента тук е по-опасно и непредвидимо от най-лудите години в Дивия запад. Но ти специално знаеш как е. От вдигане на пушек едва ли се плашиш. Можеше и по-рано да се решиш на тази стъпка, дали все пак наистина не е късно? Но пък – когато тогава! Давай да живнем, че взе да не се търпи!
-----------------------------------------------------------
11Коментара