В очакване на представяне на стратегията, вижданията и запознаването с предложената за министър на младежта и спорта Марияна Георгиева, двама господа и една госпожа социолози и политолози (няма да спомена точните им имена, защото за разлика от стотици родни спортисти, те са непознати за мнозинството) се подиграха с всички, които са част от магията на спорта! Или хайде, за да си ги знаете, ето им имената: политологът Мария Пиргова и социолозите Кънчо Стойчев и Кольо Колев.

„Опитно”, коментирайки бъдещото ново Министерство на младежта и спорта, те обявиха: „Защо прости хора трябва да управляват спорта? Министерството на младежта и спорта изглежда като все едно котка с портокал сме събрали. Важното е човекът, който е там, да има нещо в главата! Нещо да цъка! Да знае какво да прави! Защото иначе ритнитопковци колкото искаш! Които изказват „Аз съм най-големият спортист! Тук мога да скоча 5 метра от място, мога да се изплюя оттук до Марианската падина”. Това не ти върши работа. Няма нищо по-сложно от спортните федерации! Не спортните федерации са най-важното в този кабинет! Защо се занимаваме с тези спортни федерации, какви са тези глупости на търкалета?! Младежта е много по-важно нещо от спорта и федерациите. Спортните федерации ще се оправят и сами достатъчно добре се справят . . . На младежта не е най-големият проблем, че не спортуват или че не ритат топка. Проблемите нямат нищо общо с ритнитопка!”.

Уважаеми социолози и политолози, кой от вас е лицето на България по света, че така да принизявате легендите ни? В странство родината ни е известна с Джон Атанасов, Кристо, Райна Кабаиванска, Георги Марков . . . В Япония България означава кисело мляко и Калоян Махлянов – Котоошу. В Европа и САЩ – Христо Стоичков, във Франция – Емил Костадинов, а от младите ни атлети в последно време Григор Димитров.

Уважаеми, само един факт: бронзовият ни медалист от Летните олимпийски игри в Лондон` 2012 Тервел Пулев е завършил Национална спортна академия „Васил Левски”, но в същото време е трети курс „Право” в Софийски университет „Св.Климен Охридски”! А мога да продължа темата и с другите ни спортисти от делегацията ни на последната Олимпиада: в графа обучение на Ивет Лалова пише „Международни отношения”; атлетката ни Силвия Дънекова следва във Варненския икономически университет, но и в НСА; представителката ни във фехтовката Маргарита Чомакова е бакалавър по Международна бизнес администрация; във ветроходството Ирина Костадинова – Бонтемпс е магистър по интериорен дизайн; волейболният ни национал Виктор Йосифов е бакалавър от университета в Шумен; голяма част от останалите са студенти или вече завършили НСА. Други пък следват в чужбина. На последната Зимна Олимпиада ни представя и икономистката Мария Киркова, педагожката с тапия от Благоевград Антония Григорова и т.н.

Уважаеми, според вас прости ли са Йордан Йовчев, Таня Богомилова, Илиана Раева, Мария Гигова, Иван Ценов, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Пламен Константинов, Владимир Николов, Димитър Златанов, Весела Лечева, Иват Лалова . . . Да продължавам ли?! В спорта ни има и хора, които са като описаните от вас „ритнитопковци”, но така е и в другите сфери.

Ще споделя за мен какво е спортът. Това е амбиция, воля, дух, магия и много повече. Спортистите в България и по света са най-голямото вдъхновение за хората. Не политици, социолози и икономисти, а световни атлети могат да мотивират човек. Техните постижения, пример и воля са нещото, което може те накара да продължиш, да направиш следващата крачка, да се изправиш. Атлетите ни ценят много повече от вас родината ни, останаха тук. Спортисти като Кубрат Пулев, Ивет Лалова, Таню Киряков, Георги Мърков, Йорданка Благоева, Светла Оцетова, не се продадоха за пари, защото за тях българското знаме е безценно.

И друг любопитен факт: най-мотивиращи са спортните филми. Сещате ли се за „Роки”, „Всяка една неделя”, „Разяреният бик”, „Огнените колесници”, „Кънки с остър връх”, „Тенекиената купа”, „Бягство към победа”, „Кешбол”, „Помни титаните”, „Най-добрият изстрел”, „Несломим” и много други. От тези ленти сме запомнили, че не е важен броят на моментите, в които падаме, а това изправянията да бъдат с едно повече от тях! Да не се предаваме, да се борим сантиметър за сантиметър, не само на спортната арена, но и в живота.

"Човек е напълно човек, само когато играе", този цитат на немския поет, историк и драматург Фридрих Шилер стои на фасадата на Националния стадион „Васил Левски”. Играта тук е събирателно понятие за спорта, физическото възпитание, културата, здравето, съревнованието, преследването на върховете, мотивацията, израстването, живота. Спортът не е само мач и резултат. Спортът е много повече, господа Стойчев, Колев и Пиргова!

Уважаеми спортисти, а на вас цъка ли ви нещо в главите? Спортът ни само ритнитопка ли е? Прости ли сте, че не можете да управлявате спортното ни министерство?! Точно вие знаете къде са проблемите и какви са евентуалните решения!