По традиция четвъртият месец в годината е запазен за зевзеците. Или отворковците, ако се придържаме към латинския произход на името април. Шеги, лъжи, самозаблуди се ширят и разтягат наред някак в унисон с покачването на градусите. Това е време на големите думи и обещания, казано иначе – царството на протягащите след зимен сън тарикати и един-двама откровени заядници. Пролетното лекомислие обаче често ни погажда гаден номер, прикривайки обратната страна на медала: всяка шега стъпва върху нечий чужд гръб, не всяка лъжа може да се прости, а отвъд ръба на илюзията се простира пропаст с опасна гравитация.

Усмивки, колорит и болка – април’2014 донесе от всичко от по малко…

Ако надникнем под родната футболна черга, няма как да не се посмеем с мъчното отрезвяване на грандовете Левски и ЦСКА.  И „сини“, и „червени“ живееха още в сладките си мартенски сънища, когато други почнаха да трупат позитиви за тяхна сметка. На „Герена“ удължиха унеса с хубава победа над Черно море в София и вече се виждаше не светлина, ами цяло слънце в тунела , където се мержелееше и датата на юбилея. Изведнъж Лудогорец, Литекс, Ботев, че и ЦСКА (за четвърти пореден път) дружно шамаросаха вековния клуб. И докато гостуването на ловчанлии в София доведе до размяна на гневни ноти, изпълнени със съмнения в почтената реферска гилдия, то в другите случаи „сините“ бяха тотално обезоръжени на терена. Този факт не се отрази много благотворно върху мотивацията на отбора, а пък видният режимлия Ларсен Туре реши да си даде почивка за няколко дена. Поантата беше дело на призования бъдещ спортен директор на Левски Георги Иванов: къде в яда си от загубата на своя Черно море, къде подведен от неидентифицирано засега прозрение Гонзо взе, че изтърва една култова реплика за „последните победи на ЦСКА“, която хвърля весели пламъчета в много „армейски“ сърца дори и днес.

За да бъдем докрай справедливи към „червените“, не бива да им спестяваме истината. А тя е една – горе-долу през април стана ясно, че кампанията с продажбата на акциите сред феновете ще претърпи пълен крах. Александър Тодоров и най-вече Александър Томов надцениха както образа на спасители, с който пристигнаха от първия си ден, така и силните изяви на техните футболисти. Предвид заварената ситуация и свършената работа от треньорския щаб самият факт, че ЦСКА до последно се бореше за титлата бе истинско постижение. Въпреки това ходът с емитирането на акциите, колкото и напредничав да бе за родните стандарти, още от началото изглеждаше като непремерено изхвърляне, а контранастъплението с твърденията за слабата информираност на привържениците и неотзивчивостта на банките звучеше нелепо. За капак на всичко дори загубата от Локомотив Пловдив не притъпи склонността на Томов към гръмки прогнози от типа „няма кой да ни спре“. Последните заваляха с извънредна сила след 3:1 над Левски във вечното дерби и трябваше да дойде решителния мач срещу Лудогорец, когато „червените“ играха с финеса на полярен изследовател, преди да дойде гола на купонджията Йерун Луму в 89-ата минута. За фон на цялата шумотевица се появиха няколко легенди на ЦСКА, които се разсърдиха, задето от клуба им искали пари, за да ритат мачле на базите около „Българска армия“.

източник: Gong.bg

И при все това столицата като че ли не беше най-горещото място. Наградата за глупост №1 на месеца определено се присъжда на несъстоялото се пловдивско дерби на 19 април. Всъщност то продължи точно 41 минути, в които ултрасите на Локомотив на два пъти засипаха терена с бомбички. Някъде в глъчката футболистът на Ботев Вандер Виейра беше замерен с банан, а „жълто-черните“ бяха овъзмездени със служебна победа. На другия ден след мача вътрешните боричкания в градския съперник се изостриха още повече, след като тогавашният собственик на „смърфовете“ Константин Динев заяви открито, че неговият бивш подчинен Атанас Узунов е поръчал и платил пиротехническите залпове. Контрата остана изцяло у пловдивските грандове, които поразвалиха добрите впечатления оставени в турнира за Купата на страната. Участието им в полуфиналите само по себе си беше успех, но както се очакваше Локомотив беше изтеглил късата клечка в лицето на Лудогорец. Ботев успя да прескочи Локо София след победи и в двата мача, но „черно-белите“ се нуждаеха от много малко, за да вкарат реванша срещу шампионите в продължения. В крайна сметка разградчани продължиха напред след загуба с 0:1 и общ резултат 2:1, а това роди – о, чудо! – нова декларация с обвинения в оказване на натиск върху съдии и други черни магии.

След дандания от такова измерение е нормално да потърсим веселата страна на друго място. И за щастие като българи имахме достатъчно поводи да се усмихнем. Тенис джедаят от Хасково Григор Димитров затвърди отличния си старт на сезона с титлата от турнира в Букурещ. На север от родния си град Гришо детронира миналогодишния шампион Лукаш Росол със 7:6 (2), 6:1, като впечатли всички със спортменската си проява. Димитров си позволи да поправи съдийска грешка, която можеше да му спести тайбрека в първия сет и демонстрира защо все повече играчи от топ 10 говорят за него с неприкрит респект. Не бива да се пропуска и намигването от съдбата и отказването на контузения Гаел Монфис, който можеше да създаде на нашето момче доста проблеми в полуфиналите.

Боксът също ни донесе радост, като Благой Найденов грабна световната титлата за младежи в категория до 81 килограма на турнира, който се проведе у нас. В двубоя за титлата той беше категоричен и получи подкрепата на тримата съдии около ринга. Доста повече вълнения обаче се заформиха около Кубрат Пулев, който имаше да смачка още един фасон преди дългоочаквания мач срещу краля в тежката категория Владимир Кличко. Световни федерации и асоциации най-нагло обаче се направиха, че не виждат подигравките с Кобрата. Четирима съперници един след друг се отметнаха от уговорката да се бият с българина – един се оказал с подписан договор за друг мач, на друг му изтекло медицинското, трети нямал акт за раждане, някакъв пък спешно трябвало да зида втори етаж на къщата си… В крайна сметка хърватинът Ивица Перкович беше единственият, който намери достатъчно смелост и транквиланти, за да застане срещу Пулев между въжетата. Три рунда подпечатаха 20-ата победа на Кубрат като професионалист.

Със сигурност за изнасянето на Перкович от ринга в противниковият лагер щяха да се радват да разчитат на някого като звездата ни в щангите Иван Марков. 26-годишният бургазлия превзе поредният връх в кариерата си, като грабна европейската титла в категория до 85 килограма. Марков събра двубоя от 381 кг и отвя подгласника си Адам Малигов от Русия далеч назад (373 кг).За третия изобщо има ли смисъл да говорим?

Разноликата природа на месец април ни задължава да потърсим и противоположното на грубата сила. Едва ли някой друг може да заслужи приза за най-изтънчено изпълнение освен неостаряващия непукист Димитър Бербатов. Макар според мнозина попреминал зенита си, благоевградчанинът намери начин да допълни съвсем не краткия си лист с велики голове. Със сигурност вратарят на Ница Давид Оспина все още се буди с мокри петна под мишниците, когато се сети за срещата си с нападателя на Монако. Двубоят от 34-ия кръг от Лига 1 за сезон 2013/2014 беше най-обсъжданото нещо в следващите седмици именно заради изпълнението на Бербо. А той просто отново разби на пух законите на логиката: топката е пресечена, пасът е мек и върви към другия края на наказателното поле, Бербатов улавя кълбото с ходило, ъгълът е малък, той изчаква секунда-две за подкрепа, а когато тя не идва… Да кажем просто, че ако съществуваха истински учебници по футбол, си струваше да се отпечатат от ново с този шут върху корицата.

Да, зелената арена отново погълна вниманието, ала насред всички емоции се открои тъжната загуба на Тито Виланова. Треньорът, направил Барселона шампион с рекорден брой точки в актива, си отиде само 45 години след дълга и тежка борба с рака. Ученикът, наследникът на Пеп Гуардиола изкара едва един сезон начело – твърде малко в сравнение с това, което заслужаваше. Страшната вест едва ли можеше да свари клуба в по-неприятен момент – каталунците тъкмо бяха отпаднали от Атлетико Мадрид в четвъртфиналите на Шампионската лига, дойде и загубата от Гранада, а големият враг Реал измъкна Купата на Краля в пряк дуел благодарение на свръхестествения спринт на Бейл. Барселона посърна заради Тито във времето, когато феновете се обърнаха срещу играчите, когато пробяганите сантиметри от Меси на терена се брояха с възмущение. Когато Реал и Атлетико пренаписаха историята, като сглобиха първия финал в ШЛ, в който играят два тима от един и същи град. Когато титлата в Примера се изплъзваше все по-явно и по-явно.

И когато трънлив щурчо като Дани Алвеш реши да отхапе от един банан. Мачът срещу Виляреал за първенство бе запомнен именно с постъпката на бразилеца, а не толкова с двата автогола, помогнали на Барса да обърне от 0:2 до 3:2. Десният бек със сигурност не е от най-обичаните играчи по света, но в онзи миг успя да спечели подкрепата на всички. Заядливата обида получи в отговор чудовищно пренебрежение. Впоследствие отхапването от метнатия банан се превърна в мощна кампания срещу расизма, която много известни личности подкрепиха из социалните мрежи.

„Всички сме маймуни“, гласеше мотото. Приблизително същото, тук-таме със скаузърски нотки, звучеше в съблекалнята на един тим, който като на шега беше посегнал към титлата на Англия след почти четвъртвековна пауза. Специалния обаче накара Ливърпул да си говори сам. Именно през април започнаха зрелищните обрати във Висшата лига. Мърсисайдци бяха под пара и печелеха наред. 12 поредни победи в първенството, последната от която с драматично 3:2 над прекия конкурент Манчестър Сити. Предвид оставащите 3 мача до края всеки би очаквал, че „червените“ ще триумфират, стига да не се издънят в домакинството си срещу Челси. Точно тогава обаче Жозе Моуриньо изигра поредния си брилянтен спектакъл. Така както само той го умее – с голяма доза пиперливост, арогантност, хитрина и две торби цимент. Лондончани спечелиха с 2:0 на „Анфийлд“, което без съмнение вкара подхлъзването на Стивън Джерард в местния футболен фолклор. Голяма работа, че кръвният враг Манчестър Юнайтед бе уволнил Дейвид Мойс.

Такъв беше отминалият април – важното беше да има смях, жертви колкото искаш