Номер 9 е запазена марка за нападателя. Години наред битува това схващане затова и редовно в съзнанието на футболния запалянко възниква асоциация между играещите на този пост футболисти и това число. Не са и малко пътите, в които треньори, спортни директори и други футболни ръководители казват: „Търсим нашата деветка“. Но защо се е наложила тази закономерност? Въпрос на суеверие ли е, или има някакъв друг смисъл…

В миналите по-консервативни времена традицията е повелявала футболистите да избират злободневните номера. Рядкост са били екстравагантни изпълнения, при които изборът е падал на числа от порядъка на 70, 96, 99 и прочие. Нещо, което не е никак необичайно в наши дни. Макар и несъзнавано всеки футболист, когато избира номер, се насочва към любимото си число. На пръв поглед цифра, която е натоварена с положителни усещания от самия него. Това може да е рождената му дата, или рождената дата на детето му, или пък близък човек. Чисто ирационално играчите посочват номер, който предварително са натоварили с очакванията, че ще им донесе късмет. И всичко проработва…

Но ако погледнем отвъд повърхностния прочит на нещата защо с деветка играят повече нападатели, отколкото защитници, да кажем, бихме могли да стигнем до далеч по-задълбочени заключения…

Науката за числата е древна почти, колкото света. Дори погледнато библейски цифрите носят в себе си закодиран смисъл. Така единицата се свързва с началото, с основата, от която се изгражда всичко, двойката е раздвоението (на личността, на мислите), тройката кореспондира със стабилността, заради това, че обединява в себе си минало, настояще и бъдеще и т.н.

Деветката обаче е специално число. Тя се асоциира със съвършенството, не само защото е най-голямото от всички едноцифрени числа и ги съдържа в себе си, но и защото затваря пълния цикъл. Според нумерологията, това число се свързва с успеха, мъжеството и лидерството. Все качествата, които обикновено притежава големият нападател.

А примерите в подкрепа на тази теза, дори в нашата българска действителност, не са никак малко. Едва ли има фен, който да не помни славни деветки на родния футбол като Георги Аспарухов-Гунди, Любо Пенев, Георги Иванов-Гонзо, Димитър Бербатов…Нападатели, носещи в себе си романтиката на футбола, всеотдайността и самоотвержеността. Такива, заради които деветката се превърнала в нарицателно за фамозен нападател.

Разбира се, изключения не липсват. Две от най-ярките фигури на Царя на спортовете у нас, нападателите Христо Стоичков и Наско Сираков се подвизават на терена с осмица, но това по никаква начин не е повлияло на виртуозните им качества.

А всичко това означава само едно – числото, под което е записан даден футболист на терена със сигурност има някаква сила, но най-съществен е духът, който ще му вдъхне притежателят му.