Един от двамата български участници в рали Дакар Тодор Христов се прибра в родината. Представителят ни при АТВ-тата бе принуден от организаторите да напусне надпреварата, след като счупи 3 ребра. В това си състояние той е карал цели 260 км. Христов емоционално разказа впечатленията си и не скри амбицията си за догодина. Ето какво каза той на летище София:

Повече ме е яд, отколкото ме боли. Съжалявам страшно много, машината не ми издържа, за да завърша етапа. Когато доидоха и екипите на организатора, забрани и да продължа заради намерените ми три счупени ребра. Прибраха ме с хеликоптер в супер клиника, в която ме наместваха и правиха изследвания. Съжалявам, че не успях да стигна до края, но дано Петър успее и му стискам палци.

Важното е, че пътят е проправен и видяхме какво е състезанието. Дяволът не е толкова черен. Тежко е, но аз лично прегорях в самата подготовка, преди да тръгнем, в усилията по намирането на спонсори, преди старта. Теренът в пустинята е тежък, но непреодолим. Не е страшно обаче и мисля, че ще се справим, но за да го разберем трябваше да отидем и да го видим. Преди да си тръгна от 33 стартирали АТВ-та бяха останали 17.

Аз исках да остана до края да помагам, но организаторите не ми позволиха и ми спряха чипа да достъп. В лагера на АСО мерките за сигурност са много строги, по-големи от НАТО. Доволен съм от видяното и натрупания опит. Вече ще бъде по-спокойно. Асфалтовите преходи уморяват от единия до другия специален етап. Аз успях да навъртя 4800 км. а за Петър останаха още около 5000. За догодина повече! Твърдо януари 2012-та отново ще съм там! Вече знаем как стават нещата. Нямам проблеми с физическата издръжливост, научихме много организационни неща на място, а само от книги не става. 2012-та ще сме по-добре. Много съм амбициран от сега!

Като емоция пустинята и спускането по дюните много ми хареса. Имах страхове относно дюните, но се оказа уникално интересно и красиво. По-лошото в пустинята е са камъните и прах на пудра. Там не съм закъсвах.

Най-уникалното бе когато на старта в Буенос Айрес и в заградения парк ни посрещнаха 2500 човека, няма такава тръпка! Тези хора 31 километра в града около теб ти ръкопляскат, радват ти се, скандират ти името. Няма такива фенове! Няма как рали Дакар да се измести от Аржентина! Това е мания в Аржентина. 4000 000 наблюдават това състезание в Аржентина и Чили. Хората спят по палатки на асфалтовите пътища и чакат в 5 часа сутринта на старта да ни чакат и докоснат. Няма такава мания! На единия етап 430 км имаше нон стоп публика и така ти няма навигация, а само гледаш къде са феновете.