Светът познава стотици видове спорт, но само един от тях включва в името си Цифрата. Онази, която вдъхновява всяко съревнование – било то в бадминтона, в американския футбол или дори сред онези странни типове, които решават да се надбягват, надплуват и надлазват в кал до кръста. Познахте я, говорим си за единицата. Парадоксално тя се изписва с едно движение на ръката. Повече не е нужно, за да се изрази идеята залегнала в нея – да бъдеш единственият, различният, доминиращият, победителят, страшният, монолитният, едновременно мразеният и обичаният…

Пътеката със значения е дълга и неравна, защото единичката значи и конкуренция. Едва ли има по-добра илюстрация на спортния конфликт от Формула 1. Замислете се – уж има отбори, уж има и съотборници, но накрая световният шампион е един. Да, дава се и титла при конструкторите, без които пилотите няма как да си играят със смъртта и славата през завой или два. Тя обаче не се решава в боксовете, а на трасето. А там си сам срещу останалите – и свои, и чужди.

Вчера в Бахрейн Мерцедес като отбор събра 111 точки на общата си сметка. Каприз на съдбата е, че числото съдържа най-важното от сезона до момента – първо място за Нико Розберг в Австралия, победи за Хамилтън на „Сепанг“ и „Сахир“.Три единички. Преимуществото на германския тим изглежда съкрушително. Преди началото на сезона ФИА (Международната федерация по автомобилизъм) въведе куп промени в регулациите, като започна от пулсиращото сърце на спорта – двигателите на болидите. Новите турбо „прахосмукачки“, както феновете ги оприличиха заради притъпения шум, поставиха всички при равни условия. В това число и тоталните властелини от Ред Бул, които превърнаха подиума в своя частна собственост през последните 4 години. Технологичната надпревара започна на чисто, а в плановете си Жан Тод и компания със сигурност са се надявали заспалите гиганти като Ферари и Макларън да надигнат глава и да напомнят за предишното си величие. Засега можем само да ги почакаме още…

Ще е твърде едностранчиво, ако определим реформите като замяна на една диктатура с друга. Истина е, че през годините ФИА е приключвала различни силни периоди на много отбори благодарение на правилника, но в това се състоят задълженията й на регулатор. Прекъсването на еволюционния цикъл, в който името на Фетел се гравираше върху първото място още след първия завой, бе необходимо, за да се поддържа интереса и на публиката, и на рекламодателите. Иначе единичката изглеждаше резервирана, но по особен начин, който потъмняваше идеала на моторния спорт – тоталното съревнование. Ред Бул го потъмни със строгата си вътрешна йерархия: Фетел бе любимец и фаворит, Марк Уебър – където се нареди. Толерирането на германеца не го прави по-слаб пилот, ала методично убиваше романтиката, завещана ни от „вътрешнопартийни“ дуели като този между Ален Прост и Аертон Сена.

Вчера Хамилтън и Розберг съживиха старата традиция. При оставащи 10-ина обиколки до края Тото Волф нареди от бокса и до двамата – правете, струвайте, но закарайте болидите до финала. Първата реакция на движещия се на второ място Нико? Опита поредно изпреварване срещу видимо по-бавния си съотборник. Германецът не се отказа до самия край да търси победата, за да може Люис да не се притеснява за кантара след състезанието. Британецът, който е пословичен с агресивния си стил, вчера опита от своето „лекарство“ и показа израстване като пилот. Розберг от своя страна изглежда прероден, след като вече не е съотборник със 7-кратен световен шампион като Михаел Шумахер. Бившият състезател на Уилямс няма опита на Хамилтън, ала и в следващия старт ще влезе като лидер във временното класиране. Това говори достатъчно за неговия потенциал.

111-те точки на Мерцедес може и да съсипват спора за инженерната титла, но се съмнявам, че някой би имал нещо против срещу битки като вчерашната – гума до гума, шаси до шаси, съотборник срещу съотборник…