Изминаха почти 9 години от последната конструкторска титла на Ферари във Формула 1 (2008) и почти едно десетилетие от последната пилотска, която отиде на сметката на Кими през 2007-ма. Това може и да не е най-слабият период в историята на тима, но 5 победи в последните 4 сезона е нищо забележително за екип, който взима с по 90 милиона долара повече от всички останали, само защото е много важен на спорта.

Липсата на успехи по пистите не пречи на компанията да продава суперколите си, което в края на деня си остава едно от най-важните упражнения за италианската икона. Проблемът е, че започват да се позабравят дните, в които продажбите и успехите вървяха в едно - това бе в периода на Шумахер-Тод-Браун. В чисто организационно отношение Ферари тогава бе най-далеч от италианските си корени и точно тогава бе наложена доминацията на този тим.

След това Ферари опитаха по чисто италиански образец с изцяло италиански състав, но събитията не се развиваха в правилната посока. Сега екипът в най-важната му част се оглавява от британеца Деймс Алисън, който има репутацията на един от най-способните специалисти в спорта. Във Ферари обаче в последните години се изповядва идеологията, че ако дадени резултати не са бързо постигнати, то е време за раздяла с водещите фигури.

Така се стигна до спекулации за завръщане на Рос Браун, макар че към момента изглежда трудно да си представим как човек на 62-годишна възраст, който има милиони в сметките си, притежава вили в разлини части на света и се наслаждава на живота си след ера на успешни резултати, да се завърне към работата от 9 до 5. Бъдещият успех на Ферари се крие във въпроса за визията на компанията, както и на малко шанс.

Жан Тод пое Скудерията на 1 юли 1993 - 6 години преди титлата през 1999-та. Тод обаче имаше цялото време на света и целият му ресурс, за да съгради около себе си. Най-важното в този период бе, че имаше пълната протекция на шефа на Ферари Лука ди Монтеземоло. От своя страна пък Тод гарантираше за Браун и останалите инженери. Резултатът бе пет титли между Сезон 2000 и 2004.

Самият Браун определи Алисън като прекрасен избор за Ферари и че ако му се гарантира свобода на действието, то той ще може да се справи със задачата. Британецът е в отбора от август 2013-та. Много неща се промениха оттогава - Стефано Доменикали бе заменен от Марко Матиачи, той пък от Маурицио Аривабене. Ди Монтеземоло пък предаде поста на Серхио Маркионе.

Това не е здравата среда, в която тима може да се развива. Пък и след напускането на Алонсо и невъзможността му да стигне до титла, в екипа продължава да се говори за това как ще спечели и ще се бори за титлата, вместо да се погледне на събитията в една реална перспектива. Ако това не се случи, кризата ще продължава. Пък и дори да се приеме, че проблемите на Ферари не са толкова сериозни, то просто Мерцедес в момента са много по-силни, пък и Рено подобриха двигателите и Ред Бул отново са в дискусията.