Минути преди края на финала в Абу Даби излеждаше, че Барселона няма да успее да спечели една купа.  Не, че тя е много високо ценена в Европа. . Но някак си, нямаше да е логично световната клубна титла да отиде при студентите от Ла Плата. Просто 2009 бе годината на Барса.

 

Старши треньорът Хосеп Гуардиола се разплака, когато вдигна шестата си купа за сезона. Младият специалист не можеше да повярва, че неговият отбор успя да спечели всичко, за което игра. Шампионска титла, Купа и Суперкупа на Испания, Шампионската лига и Суперкупата на Европа, и за десерт Световното клубно първенство. А съвсем доскоро критиците виждаха в Гуардиола поредния сантиментален експеримент на каталунците, а не сериозен треньор. Но той изгради поредния, може би най-великия дрийм тим на Барса.

 

Има и още нещо. Може и да е съвпадение, но в годината на световна икономическа криза всички футболни трофеи отидоха при може би единствения в света клуб, който почти изцяло се издържа от своите привърженици. Така Барса не зависи от магнати, милиардери и фондове, а разчита само на любовта на своите фенове.

 

Ако трябва да определим подгласник на каталунците за 2009, то това безспорно ще е Манчестър Юнайтед. Спечелената титла в Англия, финалът на Шампионската лига са постижения, достойни за уважение. Но от червените дяволи винаги се очаква повече. . .

 

Повечето от останалите грандове в Европа разочароваха . Завръщането на Флорентино Перес в Реал донесе нови бомбастични трансфери, но не и титли и купи. Милан беше бит повече и от физиономията на Берлускони. Градският му съперник Интер доминираше в Италия, но беше блед в европейските си изяви. Байерн сдаде фронта в Германия, а Ливърпул дори не успя да прескочи групите на Шампионската лига.

 

Източна Европа отново се отчете във втория по сила турнир, тогава все още Купа на УЕФА. Украинският Шахтьор спечели състезанието, сякаш за да оправдае огромните пари, които се дават за футбол в Донецк, но и за да докаже, че този трофей е по-тачен в бившие соцстрани, отколкото на запад.

 

Всъщност голямото събитие в европейския футбол през 2009 беше старта на новата Лига Европа. На практика изцяло копие на формата на Шампионската лига, първият полусезон на новия турнир беше противоречив. Във финансов план може да е успех, но в чисто футболен бледнее. Отборите и групите са прекалено много, а разликата между бедни и богати огромна. За съжаление,  усетихме го и ние в България.

 

Националните отбори определиха участниците на Световното през 2010 в ЮАР. Големите взеха своето и кой по лесно, кой по-трудно спечелиха визи за Мондиала. Бразилците мачкаха в Южна Америка, Англия, Германия, Испания и Италия нямаха проблеми в Европа. Шокът дойде от Диего Марадона и неговата Аржентина. Отборът на Лео Меси и много от най-добрите футболисти в света мина през иглени уши квалификациите. Което пък не попречи на Дон Диего да призове критиците си да му лапат оная работа. Но неговото ексцентрично поведение вече не учудва никого. В Европа голямата въпросителна беше участието на Франция, но с помощта на съдиите и петлите взеха своето.

 

Въобще реферските грешки и скандалите доминираха във футбола през цялата 2009 година. Върхът беше становището на УЕФА, с което европейската централа на практика обяви един куп мачове под своя егида за уредени. Нещо безпрецедентно в историята на футбола на Стария континент. Очевидно букмейкърските машинации все повече стават част от играта, а ръководните органи изглеждат безсилни в тази насока.

 

Скандална беше и футболната година в България. Но по тези теми повече четете в следващите дни. . .