Деси Кирова или Дейзи Ланг, както и известна по цял свят, е бивша боксьорка - европейска и световна шампионка в три различни категории. След 23 мача на професионалния ринг, от които печели 19, се мести в Лос Анджелис. Живее в САЩ вече над 10 години, участва в няколко холивудски продукции, снима се за доста реклами. Чаровната дама е единствената българка, допусната в боксовата Зала на славата, където компания й правят Мохамед Али и Ивендър Холифийлд. Дейзи Ланг даде откровено интервю за канала Fight Pro в Youtube.
 
- Каква е ситуацията в Щатите, толкова ли е страшно, както всички казват?
 
- Да, така е. Навсякъде светът се обърка с тази пандемия, но при нас в Калифорния ситуацията не е никак добре. Смятам, че медиите са отразили достатъчно информация за това. Но аз лично се чувствам добре.
 
- Как започна да се интересуваш от бойни спортове и от бокс?
 
- Ами нещата станаха спонтанно, не съм си мислела че накрая на спортната си кариера ще се занимавам с бокс. Всъщност аз исках да стана световна шампионка по лека атлетика, защото от дете много обичах да тичам. Но когато бях на 18 години реших, че не искам да се занимавам с това. Гледах една демонстрация на Таекуондо по телевизията и това страшно много ме вдъхнови да изучавам философията на бойните изкуства. Беше нещо ново за България, за първи път. И така отидох и се записах да тренирам Таекуондо и фактически така започна моят път на моето развитие.
 
- Имаш черен колан по Таекуондо и световни титли по Карате и по Кикбокс. 
 
- Аз всъщност малко и с джудо съм се занимавала. Значи, какво да ти кажа, ти търсиш пътя, за да намериш себе си и през този път на развитие, аз просто преминавах от едно бойно изкуство, на друго бойно изкуство. По това време бяха тежки времена, защото нямаше много възможности за жени да се изявяват и аз просто исках да имам различен опит. Имах сърце да се състезавам и сменях бойните изкуства. Участвах в различни състезания в различни спортове и натрупвах опит по този начин.
 
- Как гледаха на теб през 90-те години - млада и привлекателна жена иска да се занимава професионално с боен спорт? 
 
- Ами беше много трудно. Проблемите бяха свързани с това, че когато реших, че искам да ставам професионален боксьор, защото нали тогава за “аматьорски” бокс не можеше да се чуе, никой не ме гледаше насериозно заради моя външен вид. Представата на хората беше различна за това как един боксьор или една жена трябва да изглежда. От една страна разбирам, че повечето от хората не можеха да приемат, че жена, която изглежда женствено, иска да се занимава с мъжки спорт, който е рискован, с който можеш да си изгубиш живота, можеш да имаш сериозни травми.
 
- Имаш реално 10 защити на световни титли. Как се стига до върха?
 
- Пътят е много труден. Тъй като аз в България нямах възможност да си постигна целта и я постигах в друга държава, където е много по-трудно да станеш известен, да си световен шампион, или да си задържиш титлата. При мен хем всички бяха срещу мен, хем нямах никаква и подкрепа от българска страна. Защото от телевизията и от медиите, много малко имаше подкрепа за това, което искам да направя. Ситуацията беше много тежка, защото и от двете страни нямаш подкрепа и трябваше да разчитам на себе си и на собствените си сили. А феновете съм ги спечелила заради държанието си, заради начина, по който се боксирам. 
 
- Разкажи за най-трудния си мач?
 
- Ами мисля, че най-тежкият мач беше, когато играех за трета световна титла с германката Зилке Веайкемаер. Получих травми - на десния крак скъсах връзки, а на левия скъсах мускули влакна на подбедрицата и просто болката беше толкова неописуема, че в последните три рунда аз седях в ринга и не можех да отида в ъгъла през почивките. Моят треньор искаше да спре мача, аз казах че ще издържа тези три рунда. Моята противничка беше много по-тежка от мен и като видя, че не мога да се движа, стана много агресивна. Трябваше да се боря за моя живот, за оцеляване. Не знам как тези три рудна успях да ги завърша. Не знам как съм се задържала на моите крака, защото нямах стабилност изобщо. Обаче това което разбрах, силата на духа, адреналина който имаш за победа, психиката че аз не паднах духом, защото такава силна болка, честно да ти кажа, през живота си не съм изпитвала и дано да не ми се налага повече. Но тогава си спомням, че като ми вдигнаха ръката, като свърши мача, аз се строполих на земята. Този момент в моята кариера ми е давал винаги страшно много сила в тежки моменти, в живота ми, които сега имам и това ми е давало възможности да преодолявам всички трудности.
 
- Следиш ли бойната сцена в България, интересуваш ли се изобщо какво се случва?
 
- Аз се интересувам, но нямам много време, защото съм доста заета, а има и 10 часа разлика. Интересувам се, макар че не мога да кажа, че имам много голяма информация, защото съм приключила с доказването и със спортните активности. Занимавам се с други неща в момента и имам малка представа. Има развитие в бойните изкуства, ето Таекуондото стана олимпийска дисциплина, кикбоксът също ще бъде олимпийска дисциплина през следващата олимпиада. Така че бойните изкуства навлизат в олимпийските игри, което според мен означава, че от министерството на спорта ще  отпускат повече средства, за да подкрепят този вид спорт. 
 
- А какво ще кажеш за бойните спортове като метод за преодоляване на депресията? 
 
- Опитвала съм много спортове, но боксът е единственият, който ми помага да изхвърля негативната енергия за 15 минутки и да се чувствам щастлива. Една тежест се маха от мен. Когато тренираш, дори когато удряш по чувала, ти си представяш, че това е човекът, защото ти реално не можеш да го удариш. Това е много ефективен метод, защото ти се освобождаваш от този негативизъм. Това ти дава сила да продължиш напред и да кажеш, че утре слънцето ще изгрее за теб и ще бъде по-хубав ден. Да мислиш позитивно, това е много важно, особено в такива трудни моменти за всички, това е моя опит.
 
- Какво мислиш за бойните спортове като средство за самозащита? 
 
- Ами първо, спортните успехи нямат нищо общо с реалността в живота. За съжаление са ме нападали много пъти и аз се страхувам като всички. В такива моменти няма хореография, няма време за това. От страх правя неща, които съм ги правила в залата за тренировки. И след като това ми е спасявало няколко пъти живота, значи може да помогне и на други хора, ако им се наложи да се защитават. Едно от хубавите и много важни неща на бойните изкуства е, че учиш да се защитаваш или да избегнеш такива моменти, които навсякъде ги има.
 
- Имала ли си трудни моменти като всички останали?
 
- Това че винаги се усмихвам, не означава, че всичко ми е наред. Но аз винаги казвам “убий врага с усмивка”. Този позитивизъм, който го имам от малка, е дошъл точно от трудните моменти, през които съм минала. Моят живот е много труден, всеки има различна съдба, но наистина няма лесни неща в живота. Важното е какво ти ще си избереш и какво те прави щастлив, а не какво хората казват. Аз си избрах професионална кариера и съм много щастлива, че моята мечта стана реалност, че си осъществих целите и съм здрава. Времето за спортна кариера е много кратко и дори да не се получи това което си си пожелал, важното е да опиташ и да дадеш 100%, а не 50% за да не съжаляваш един ден че не си опитал. Винаги казвам, че човек се учи от лошите моменти. Шампион се става, когато се научиш да загубиш, когато знаеш какво е болка и как да я преодолееш. Иначе няма как да стигнеш на върха.
 
Целият разговор с Дейзи Ланг може да чуете във видеото