Ние не сме от работилницата на Дядо Коледа, а от обикновения редакционен офис на Gong.bg, но също като него спазваме обещанията си (особено към най-послушните). След като получихме десетки материали от фенове, вече е време да започнем с публикуването на част от тях, онези, които екипът ни избра измежду многото страхотни анализи. От 24 декември, всеки ден, точно в 10.00 часа ще се появява по един коментар. Така че, единственото, което ни остава, е да благодарим на всички вас, за интереса, за чудесните материали, за страхотните пожелания към екипа. Надяваме се да няма разочаровани, а ако има – се се отчайвайте, ще има и следващ път!


Една история за... падението на българския футбол

Адриан Добрев

Годината е 1993, а датата – 17-и ноември... Сигурен съм, че само докато всеки от вас чете това, малко по малко започва да настръхва – също както, когато слуша националния химн... Преди 18 години България беше на върха. Една победа в един от храмовете на световния футбол – стадион „Парк де Пренс“ изстреля националния ни отбор до невиждани висини. Последва невероятното американско лято. Националите по футбол на България редуват победа след победа по стадионите в Чикаго, Далас и Ню Йорк. Пред четата на Пенев, в която личат имената на Христо Стоичков, Емил Костадинов, Борислав Михайлов, Красимир Балъков и Йордан Лечков прекланят глава велики футболни сили като Аржентина и Германия. В крайна сметка, един французин спира България по пътя към титлата в САЩ с безумно съдийство на полуфинала срещу Италия. Въпреки това – България остава на четвърто място и печели бронзови медали от най-големия футболен форум на планетата... От всичко това, днес са останали само хубавите спомени...

В наши дни, ситуацията е следната – националният отбор на България се намира на незавидната 85-а позиция в световната ранглиста. Пред нас са футболни „гиганти“ като Ангола, Антигуа и Барбуда, Йордан, Замбия, Гвинея, Хаити, Габон, Китай, Зимбабве, Ел Салвадор, Буркина Фасо, Сиера Леоне, Кабо Верде и Панама... Немислим ужас! До тази жалка картинка се стигна, след като националите тотално се провалиха в своята квалификационна група за Европейското първенство през следващата година в Полша и Украйна. В своята Група „G“ България остана на последно място с актив от 5 точки. 5 точки!!!

Националите ни регистрираха само една победа, две ремита и пет поражения, като успяха да реализират само три попадения в противниковите врати. Подобен срам не се е случвал никога досега в историята на българския футбол, с изключение на втората ни световна квалификация за шампионата през 1938 година. Тогава обаче България е в група от два отбора и се играят само две срещи – с тогавашния вицешампион на планетата – тимът на Чехословакия. И въпреки това, за два мача, националите бележат един гол... Сега ситуацията изглежда абсолютно безнадеждна. Повече попадения от България в тези квалификации отбелязаха отбори като Азербайджан (10) и Казахстан (6), Македония (8) и Фарьорските острови (6), Албания (7) и Молдова (12), Малта (4) и Латвия (9). Дори тимовете на Лихтенщайн и Люксембург са реализирали по 3 гола в срещите си за Евро 2012. Зад нас в тази класация останаха само съставите на Сан Марино и Андора. Срамота е!

В жребия за квалификациите за Световното първенство в Бразилия през 2014 година пък, България попадна в четвърта урна. Лошото е, че свободното падане продължава. Скоро ще бъдем в пета, а накрая и в последната шеста урна при тегленето на жребиите. И така всеки голям футболен форум ще се превръща в химера за националния отбор.

Трябва да си признаем чистосърдечно – българският футбол удари дъното. По-лошо едва ли може да стане. Това е и единственото хубаво е момента, че по-лошо и да искаме не може да стане. И точно поради тази причина, сега трябва да се направят радикални промени и да се вземат важните решения – като се почне от детския футбол, премине се през проблемите с базите и стадионите и се стигне до националния отбор. Така или иначе няма какво повече да се губи. Трябва да се започне на чисто, за да можем след 10 години отново да се радваме на талантливо футболно поколение по подобие на онова от 1994 година...

В заключения трябва да признаем, че това, което се случва със страховита скорост в представителния отбор на България по футбол, е национална катастрофа! Тук не става въпрос само за поредната домакинска загуба на тима, за поредния слаб мач, без отбелязан гол... Това не е ужасен край, а един огромен ужас без край... Случващото се в националния отбор на България е отражение на години безхаберие и съсипване на този спорт. И, резултатите са налице – пиянски изпълнения на футболистите, след края на даден двубой; националният селекционер (Лотар Матеус) нарича възпитаниците си „олигофрени“ и „безхаберници“; самите футболисти пък много по-добре познават фолк певиците и плеймейтките, отколкото собствените си съотборници и противниковия отбор; състезателите на своя глава решават да напуснат лагера на тима, само 24 часа преди важен двубой; президентът на Българския футболен съюз (Борислав Михайлов) обижда публиката, а след това на свой ред сам се прави на обиден... Примерите са много и все болезнени. Ако не бяха трагични, щяха да са комични... На националния стадион вече няма публика. Остана да се вее само родния трибагреник. Привържениците се отдръпнаха и вече не припознават любимия си национален отбор за свой. Хората не искат да мръзнат на трибуните и да дават по 20 лева за билет, за да гледат един бездушен отбор. По-добре да дадат по-малко пари за някоя трагикомедия в Народния театър. Ще им бъде топло, а и ще се посмеят от сърце и със сълзи. На „Васил Левски“ са им гарантирани само сълзите...

Стига толкова сълзи, върнете ни усмивките...

Автор: Адриан Добрев