Битката между Давид и Голиат на футболния терен, за огромно съжаление, не завърши така, както е описана в Библията. Базел, в ролята на Голиат, взе своето и подчини българския Давид – Лудогорец. Да! На стадион “Васил Левски” един срещу друг се оказаха два отбора от различни измерения - като класа, като опит, а и като финанси. Само миналогодишния приход на Базел е в порядъка на 80 млн. евро, докато бюджета на Лудогорец е 5 милиона – сериозна разлика, нали?

Снощи на стадион “Васил Левски” си пролича явната разлика в класите. Все още българския футбол не е дорасъл да се бори на такова високо европейско ниво като Шампионската лига, а пробивът на Левски за момента остава само един фойерверк.

Базел е отбор от друго измерение за българския футбол. До преди две години Лудогорец не бе на картата, а швейцарците играеха сериозна роля в евротурнирите. Миналата година го докараха до полуфинал в Лига Европа, а преди това се разправиха и с Манчестър Юнайтед. Още на жребия стана ясно, че Лудогорец изтегли късата клечка и опасенията от съперника се препокриха с действителността. В Разград могат с яд да гледат как се дънят останалите евентуални противници, с които Лудогорец можеше да премери сили на този етап от турнира. Уви! Базел си е Базел.

Лудогорец игра силно в съвсем малък период от мача. Тогава, когато швейцарците се отпускаха. Българския тим допусна много груби индивидуални, отборни, тактически и технически грешки. Ясно, повечето нямат натрупан опит в Европа. На отборът също му липсва такъв. Какво да говорим и за треньора Стойчо Стоев. Следващите мачове в Лига Европа ще донесат именно това. Рутина, опит, мерене на силите и мачове срещу едни от най-добрите в Европа. Вторият по значимост турнир Лига Европа за момента повече приляга на българските отбори, въпреки че при друго стечение на обстоятелствата Лудогорец имаше невероятния шанс да се добере до групите на Шампионската лига.

Да! Има реванш в Базел, но е пълна утопия да се говори за отстраняване на швейцарците. Лудогорец има невероятен шанс в мач, в който няма какво да губи - да играе спокойно, да изпробва тактически замисли и да се опита да играе като равен с Базел. От реваншът само може да се спечели - този опит, който липсва на Лудогорец.

Ако се случи нещо хубаво в сряда вечер, то това бе публиката на “Васил Левски”. Българският футболен фен показа, че му се гледат мачове от такова ниво. Без клубни пристрастия, без Левски и ЦСКА, Ботев и Локомотив Пловдив. На “Васил Левски” имаше всякакви клубни фенове, но всички бяха любители на футбола. Да! Повечето не успяха да се пречупят и възгласите от рода на “Българи, юнаци” преобладаваха, но имаше и кратки моменти, в които кънтеше името на Лудогорец. От това трябва да бъдат горди собствениците на разградчани. Това бе и най-голямата победа за Лудогорец. Те обединиха публиката на трибуните. Ето защо след срещата Кирил Домусчиев заяви: “Мачовете от Лига Европа ще са в София. Тези фенове заслужават футбол от такъв ранг”. Това бе и най-правилното решение в този момент. Въпреки, че стадионът сигурно никога няма да бъде пълен на тези мачове, то те ще акумулират достатъчно голям футболен интерес в месеците до Нова година.

Българският футбол имаше нужда от подобно събуждане. От събуждането на националния отбор и лекото живване на клубния футбол с представянето на Лудогорец и Ботев Пловдив. Време е и най-популярните клубове Левски и ЦСКА да се събудят, за да се вдигне наистина нивото, защото българинът има нужда от футбол, който да му носи тръпка, приятни емоции, а дори и разочарования. И те са в играта, и те правят играта толкова велика.