Локо Сф можеше да изпадне и миналата година, заплашен е от същото и сега, даже повече. Но ако има някаква разлика между сегашния отбор на железничарите и досегашния, то тя е в поведението по време на мачовете. Локомотив Сф въприе принципа „смело сърце“, който изповядва неговият треньор Емил Велев. При Кокала тимът може да не играе като Барса и Реал, но винаги показва характер. Няма значение дали насреща са грандове, даже по-добре, че програмата е наситена с такива сблъсъци. Два пъти срещу ЦСКА, сега три пъти срещу Левски, с Лудогорец, със Славия, в събота с Ботев Пд. Тоест, срещу всичките силни на хартия отбори се изправя в съкратени срокове през три дни бойката команда от „Надежда“ и Своге.

Даже „червено-черните“ започнаха да предпочитат този тип съперници, пред онези от чергата им на кандидат-изпадащите. Битките държат отбора нащрек и в бойна готовност, но няма как да не се отразят и негативно – има контузии, наказания. А Локо Сф съвсем не е груб отбор, твърдим го отговорно, независимо от това че получава по един-два червени картона в почти всеки мач. Срещу Лудогорец, освен червения, нямаше нито един жълт на сметката на отбора, срещу Славия – изобщо нито един картон. Просто, истината е, че реферите подхождат прекалено европейски, когато трябва да изгонят Емил Велев или неговите момчета, а същите тези рефери си затварят очите при подобни или доста по-сериозни провинения на други.

Въпреки това, Локо Сф пое курса „смело сърце“ и го следва и в турнира за Купата. Да, имаше гласове, които се питаха дали раздвояването няма да попречи на основната цел – оставането в групата. Но Кокала и ко решиха да хванат бика за рогата, независимо от рисковете. Може би така е по-добре, защото Господ обича смелите.